Определение № 10458 от 21.10.2026 г. на ВАС по адм. д. № 10117/2026 г.

Производството по делото е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на А. В. Ш. против определение № 1316 от 27.08.2026 г., постановено по адм.д. № 357/2026 г. по описа на Административен съд гр. Габрово. Жалбоподателката навежда доводи за неправилност на обжалваното определение като постановено в нарушение на материалния закон и при съществени нарушения на процесуалните правила. Моли за отмяната му и връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия. Върховният административен съд, второ отделение, намира частната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 230 АПК, а разгледана по същество за неоснователна, като съображенията за това са следните: С обжалваното определение Административен съд гр. Габрово, на основание чл. 151, т.1 АПК, оставя без разглеждане като недопустима жалбата на А. В. Ш. против писмо с изх. № 3100-2243-(1)/11.08.2026 г., на кмета на община Трявна, с което са дадени предписания на основание чл. 196, ал. 2 ЗУТ, както оставя без разглеждане и искането за спиране на предварителното изпълнение и прекратява производството по делото. За да постанови този резултат първоинстанционният съд приема, че липсва годен за съдебно обжалване административен акт, тъй като процесното писмо има само уведомителен характер и няма характеристиките на административен акт по чл. 195, респективно чл. 196 ЗУТ. Констатира, че в писмото са посочени задълженията по закон на собствениците на процесната селскостопанска сграда, а именно, че грижата за поддръжка на тази сграда е тяхна. Констатирано е, че стопанската сграда се нуждае от ремонт, без да се конкретизира какъв е неговият вид и обем и същият следва да се поеме от съсобствениците, съобразно техните идеални части. В писмото е посочено, че при липса на предприемане на съответни мерки от страна на съсобствениците предстои образуване на производство по реда на чл. 195 и чл. 196 ЗУТ. Определението е постановено в съответствие с материалния закон. Видно от съдържанието на оспореното писмо е, че същото има уведомителен характер до съсобствениците на имот с идентификатор 73403.501.809 по КККР на гр.Трявна, относно състоянието на находящата се в него селскостопанска сграда във връзка с направено до кмета на община Трявна искане от един от съсобствениците - А. Ш. за назначаване на комисия по чл. 196, ал.1 ЗУТ. Същото е отправено до всички съсобственици във връзка с констатираното състояние на сграда с идентификатор 73403.501.809.1 по КККР на гр. Трявна, а не визира единствено настоящата частна жалбоподателка, както се твърди в частната жалба. Писмото е част от процедурата за издаване на индивидуален административен акт, поради което и на основание чл. 21, ал. 5 АПК не представлява такъв акт. В случая не е налице властническо волеизявление. Фактът, че писмото съдържа предписания към собствениците на строежа не обосновава допустимост на обжалването, като неизпълнението на предписанието не е скрепено със санкция, а напротив в писмото изрично е посочено, че ремонтът е в интерес на сигурността и безопасността на всички собственици и при неизпълнение ще бъде образувана преписка за издаване на административен акт. Следователно като прави извод за недопустимост на оспорването първоинстанционният съд постановява определение в съответствие с материалния закон, което следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 236 вр. чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, второ отделение,