Решение № 418 от 17.08.2010 г. на ВКС по гр. д. № 522/2009 г.

Решение № 418 от 17.08.2010 г. на ВКС по гр. д. № 522/2009 г., IV г. о., ГК, докладчик председателя Жанета Найденова Производството е по чл. 290 ГПК. Върховният касационен съд, тричленен състав на четвърто гражданско отделение с Определение № 1* от 27.08.2009 по настоящето гр. д. № 522/2009г е допуснал касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 2 КТ на въззивното решение на Великотърновския окръжен съд от 27.02.2008г по гр. д. № 1081/2007г, с което е оставено в сила решението на Районния съд в гр. Г. от 16.02.2005г по гр. д. № 960/2004 г. С това решение районният съд уважил исковете предявени на правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 КТ от М. А. П. срещу БДЖ П. "Т" гр. Г., като с тях признал за незаконно уволнението й, извършено със заповед № 147 от 15.05.2004г на Директора на П. "Т" гр. Г., възстановил я на заеманата от преди уволнението длъжност "старши възпитател" в Ж. П. Пансион гр. В. и й присъдил обезщетение за времето през което била без работа в размер на 2 181 лева. Със същото решение на основание чл. 262, ал. 1, т. 1 КТ осъдил ответника да заплати на ищцата и сумата 188.85 лева, представляваща трудово възнаграждение в увеличен размер за положен извънреден труд за месеците февруари, март и април 2005г и направените по делото разноски в размер на 55.11 лева съобразно уважения размер на исковете й. В останалата част претенциите й до пълния размер, са отхвърлени. Касационното обжалване е допуснато за това защото Великотърновският окръжен съд разрешил въпросите за задължението да обсъди " всички обстоятелства при извършване на нарушението от служителя и неговото поведение, взети предвид от работодателя с оглед критерия по чл. 189, ал. 1 КТ, както и възможността служителят сам да извършва компенсация на извънредно положение труд и да не се явява на работа"- в противоречие на съществуващата практика на ВС, на ВКС и на съдилищата в страната. В касационната жалба се поддържа, че решението на Великотърновският окръжен съд е неправилно поради допуснати нарушения на материалния закон и като необосновано-отменителни основания по чл. 293, ал. 2 ГПК. Върховният касационен съд след проверка на изложените основания за касация на въззивното решение, прие следното: Оплакванията са основателни. Фактическата обстановка по делото е било ясна: ищцата М. А. П. като служител на БДЖ П. за товарни превози гр. Г. били извършила нарушения на трудовата дисциплина: на 15.03.2004г назначената от Директора на Поделението Комисия констатирала, че закъсняла за работа с 23 минути- пристигнала на работното си място вместо в 8.00 часа, в 8.23 часа. На 9 март 2004г не се явила на работа и на 12 март 2004г- не се явила на работа.. За тези нарушения, които обосновавали фактическият състав на "системни нарушения" със заповед № 147 от 15.05.2004г на директора на П. за товарни превози гр. Г. на основание чл. 190, ал. 1, т. 3 КТ във връзка с чл. 188, т. 3 й било наложено дисциплинарно наказание "уволнение". Констатираните нарушения, за които са били взети писмени обяснения от уволнената служителка, са били доказани и след разпит на свидетелите Р, Е. Г. и К. И., а така също и след обясненията на ищцата в с. з. от 20.01- 2005 г. При така установените обстоятелства и факти по делото необосновано Великотърновският окръжен съд е приел, че уволнението било незаконно. Ставало е въпрос за повторяемост на нарушения на трудовата дисциплина. Веднъж- - не е спазено работното време и два пъти - неявяване на работа. В този случай видът и тежестта на отделните нарушения са без значение, след като за тях не е било налагано наказание. Несъстоятелно е становището, че отсъствията от работа били поради положен извънреден труд. В този случай е процедирано парадоксално: веднъж решаващият съд приел, че двата дни били като компенсация за извънреден труд и втори път е осъдил ответника да заплати уголемено трудово възнаграждение за месеците февруари, март и април 2004г-т. е. хем приел че извънредният труд се компенсирал с почивки, хем със -заплащане на увеличено възнаграждение по чл. 262 КТ. В противоречие на Р № 127/2007 г. от 5 март 2007г по гр. д. № 1102/2004 г. ВКС, 3 Г. О. което приема че: " Липсата на писмено разрешение за ползване на отпуск означава, че неявяването на работа на ищцата представлява дисциплинарно нарушение по смисъла на чл. 190, ал. 1, т. 2 от Кодекса на труда. Великотърновският окръжен съд е приел отсъствията от работа като по-маловажни нарушения на трудовата дисциплина. Такива, които не заслужавали налагане на най-тежкото наказание "уволнение" Върховният касационен съд счита, че цитираното решение на състав на ВКС е правилно и че оценката на доказателствата по настоящето дело не е пълна и точна. Уволнената служителка съзнателно е нарушавала трудовата дисциплина. Това е било доказано, както от приложения по делото доклад на К. И., който е бил разпитан и от Районния съд, но и от начина по който е обяснила пред съда неявяването си на работа: единият ден компенсирала заместването на болна до тогава колежка, а за втория ден обяснила, че отишла сутринта на работа, не се разписала в задължителната книга "и след това веднага се върнала"по лична" нейна работа... "След това не се върнах на работа". Пред настоящата инстанция не стои въпроса за редовното връчване на заповедта за уволнение. Прието е че е редовно връчена на М. П. макар и при отказ да я получи. При това положение Върховният касационен съд приема, че при налагане на наказанието "уволнение" наказващият орган е съобразил тежестта на нарушенията, обстоятелствата при които са извършени и поведението на служителката-т. е. спазил е законовата разпоредба на чл. 189, ал. 1 КТ. Това означава, че исковете, предявени на правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 КТ са били недоказани и че е следвало да се отхвърлят. Следвало е да се отхвърли и искът, предявен на основание чл. 262 ГПК, но в тази част решението е влязло в сила и не може да се пререшава. Като е процедирал обратното, Върховния касационен съд е постановил неправилен съдебен акт-приложил е неправилно материалния закон и крайните му изводи не са обосновани. За това решението следва да се отмени на основание чл. 293, ал. 2 ГПК и ВКС да постанови ново решение с отхвърляне на предявените искове. Върховният касационен съд на основание гореизложеното,