Решение № 2768 от 27.02.2009 г. на ВАС по адм. д. № 11223/2007 г.

Решение № 2768 от 27.02.2009 г. на ВАС по адм. д. № 11223/2007 г., I о., докладчик съдията Йордан Константинов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. С решение № 642 от 27.07.2007 г., постановено по адм. д. № 1058/06 г. Пловдивският окръжен съд, адм. отд., пети състав, е отхвърлил жалбата на Събена Георгиева Колаксъзова против РА № 1446/28.04.2006 г., потвърден с решение № 619/18.06.2006 г. на Д "ОУИ" - гр. Пловдив в обжалваната част за определен данък за 2000 г. по чл. 35 от ЗОДФЛ (отм.) в размер на 46 095, 19 лв. и лихви в размер на 30 146, 64 лв., като неоснователна и е осъдил жалбоподателката да заплати на Д "ОУИ" - гр. Пловдив сумата 1 878 лв. юрисконсултско възнаграждение. Срещу така постановеното решение е подадена касационната жалба от Събена Георгиева Калъксъзова. В същата се прави оплакване, че решението на Пловдивския окръжен съд е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. В жалбата се излагат подробни доводи в подкрепа на оплакванията. Моли Върховния окръжен съд да постанови решение, с което да отмени решението на Пловдивския окръжен съд и да реши спора по същество, като отмени РА № 1446/28.04.2006 г. на ТД на НАП - гр. Пловдив в обжалваната му част. Претендира се присъждане на направените по делото разноски. Ответният по касационната жалба директор на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Пловдив не е взел становище. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е процесуално допустима, а по същество е неоснователна. Върховният административен съд, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С решението Пловдивският окръжен съд е отхвърлил жалбата на Събена Георгиева Колаксъзова против РА № 1446/28.04.2006 г. на ТД на НАП - гр. Пловдив, потвърден с решение № 619/18.06.2006 г. на Д "ОУИ" - гр. Пловдив в обжалваната част за определен данък за 2000 г. по чл. 35 от ЗОДФЛ (отм.) в размер на 46 095, 19 лв. и лихви в размер на 30 146, 64 лв. Съдът е изложил мотиви, че е спазена процедурата за уведомяване на задълженото лице, че от събраните по делото доказателства следва изводът, че данъчният орган е направил обоснован извод, че липсват данни за реално дадени суми по заемите с лицата Ерен Гьокхан в размер на 98 600 лв. и от Николай Георгиев Кръстев по договор от 20.05.2006 г. По отношение на възраженията за критериите за образуване на данъчната основа съдът е приел, че данъчният орган няма задължение да обсъжда всички изброени критерии, а разпоредбите на чл. 109, ал. 1 и 2 от ДПК (отм.) имат процесуален характер и по тях само се определят начина и реда за формиране на данъчната основа. Като цяло е направен извод за законосъобразност на обжалвания ревизионен акт и че като неоснователна жалбата следва да бъде отхвърлена. Решението на окръжния съд е правилно като краен резултат. От данните по делото е видно, че ревизията на жалбоподателката е започнала въз основа на акт за възлагане на данъчна ревизия № 4071 от 24.11.2005 г. на началник-сектор при ТДД - гр. Пловдив и има за предмет определяне на данъчни задължения по чл. 35 от ЗОДФЛ и по чл. 14, 42 и 44 от ЗМДТ. Ревизията е приключила с издаването на процесния РА № 1446 от 28.04.2006 г., която е обжалван в частта му относно определени задължения по чл. 35, ал. 1 от ЗОДФЛ (отм.) за 2000 г. в размер на 46 095, 19 лв. и лихви в размер на 30 146, 64 лв., в която част актът е потвърден с решение № 619 от 18.06.2006 г. на Д "ОУИ" - гр. Пловдив. От констативната част на РА е видно, че органът по приходите е констатирал наличието на обстоятелство по чл. 122, ал. 1, т. 7 от ДОПК, поради което ревизия е проведена по специалния ред, а данъчната основа на облагаемия доход е определена по специалния ред на чл. 122, ал. 2 от същия кодекс. Извършен е анализ на обстоятелствата по чл. 122, ал. 2, т. 1, 2, 3, 4, 8, 10, 14 и 16 от ДОПК и съпоставка на извършените разходи с получените средства, в резултат на което е получена сума на разходите общо 202 971, 75 лв., в това число за закупени недвижими имоти 14 728 лв., за предоставени заеми срещу ипотека на други лица 185 761, 75 лв. и за издръжка на живота на две лица 2 482 лв., както и сума на приходите общо 83 041, 77 лв., в това число от продажба на имущество 800 лв. и върнати заеми 82 241, 77 лв., като разликата между приходите и разходите в размер на 119 929, 98 лв. е определена като данъчна основа и върху нея е определен дължим данък по чл. 35, ал. 1 от ЗОДФЛ (отм.) в размер на 46 095, 19 лв. и са начислени лихви за забава в размер на 30 146, 64 лв. По изложените по-горе мотиви окръжният съд е приел, че тези констатации на РА не са оборени, като неправилно в мотивите окръжният съд се е позовавал на разпоредбите на чл. 109 от ДПК (отм.), които разпоредби са отменени към момента на съставяне на РА и ревизията е проведена при условията на чл. 122 и сл. от ДОПК. Независимо от този пропуск решението на първоинстанционния съд е правилно като краен резултат. Неоснователно е първото оплакване в касационната жалба относно допуснато съществено процесуално нарушение, изразяващо се в това, че окръжният съд е отказал да спре производството по делото на основания чл. 182, ал. 1, б. "г" от ГПК (отм.) до приключването на спора по адм. д. № 1062/06 г. на Пловдивския окръжен съд, предмет на разглеждане по което е бил жалба на същата жалбоподателка против РА № 1471/28.04.2006 г., с който са определени задълженията й по ЗОДФЛ (отм.) за 1999 г. В жалбата се твърди, че изходът на това делото определя дали извършваната от жалбоподателката дейност като заложна къща следва да бъде квалифицирана като патентна дейност по смисъла на чл. 31, ал. 1, т. 7, б. "щ" от ЗОДФЛ и да бъде обложена с патентен данък, а не с данък общ доход по чл. 35 от същия закон. Като доказателство пред настоящата инстанция е представен и заверен препис от влязло в сила решение № 188 от 12.03.2008 г. на Пловдивския окръжен съд по адм. д. № 1062/06 г., с което въпросният РА е отменен. От данните по делото е видно обаче, че в първоначалната жалба до окръжния съд никъде не е правено подобно възражение. Наистина има направено искане за спиране на производството по настоящето дело на основание чл. 182, ал. 1, б. "г" до решаване на въпроса за законосъобразността на ревизионен акт, с който са определени задължения на жалбоподателката за 1999 г. за данък общ доход по чл. 35 от ЗОДФЛ (отм.), което е оставено без уважение от окръжния съд. От данните по делото е видно, че процесната ревизията за задълженията за 2000 г. е започнала по чл. 35, ал. 1 от ЗОДФЛ и в нея никъде не е коментиран въпросът за определяне на патентен данък за извършваната от ревизираното лице дейност. Извършването на дейност, за която се заплаща патентен данък, който в определен смисъл се различава от общия ред на облагане на доходите на физическите лица и е по-благоприятен, предполага подаването на съответна декларация по ЗОДФЛ, каквато декларация не е подавана от жалбоподателката. От друга страна, в разпоредбата на чл. 30 и сл. от ЗОДФЛ (отм.) (в редакцията за съответния период) са определени критериите за определяне на една дейност като патентна, а от данните по делото е видно, че жалбоподателката не отговаря на един от тях, доколкото реализираният от нея оборот за 2000 г. (а и за предходната 1999 г., доколкото РА е отменен поради изтекла давност на данъчните задължения) е над 75 000 лв. В този смисъл въпросът за задълженията на жалбоподателката за данък общ доход за 1999 г. е без значение за определяне на задълженията й за същия данък за 2000 г. и оплакването за допуснато съществено процесуално нарушение се явява неоснователно. Неоснователно е и оплакването на касаторката относно изводите на съда за недоказване на сумите, получени в заем от лицата Ерен Гьокхан и Николай Георгиев Кръстев. От данните по делото е видно, че въпросът за получените заеми касае доходите на жалбоподателката за 1999 г., които са предмет на друг ревизионен акт и на друго дело, поради което те не са обсъждани от ревизиращия орган и се явяват неотносими към настоящия спор. Неоснователни са и оплакванията на касаторката относно изводите на съда, че е реализирана печалба под формата на скрита лихва, тъй като подобни изводи не се съдържат в съдебното решение по простата причина, че такива няма и в обжалвания РА. Що се касае до оплакванията свързани с критериите, въз основа на които е определена облагаемата данъчна основа, то следва да бъде посочено, че органът по приходите определя данъчната основа въз основа на критериите, посочени в чл. 122, ал. 2 от ДОПК, като не е длъжен да анализира всички критерии, а само тези които предвид конкретната фактическа обстановка са относими за определяне на данъчната основа. Този негов избор е въпрос на целесъобразност и не подлежи на съдебен контрол. До определянето на данъчната основа по този ред се е стигнало поради поведението на данъчно- задълженото лице, което не е спазило законовите изисквания при осъществяваната от него стопанска дейност, като целта на закона е да се използват такива критерии, които да се доближат максимално до тази данъчна основа, при която би се стигнало при нормално развие на правоотношението. От друга страна, по силата на чл. 124, ал. 2 от ДОПК фактическите констатации на РА съставен при ревизия по чл. 122 от същия кодекс, в производството по обжалването му се считат за верни до доказване на противното, от което следва, че в тежест на жалбоподателката е било да ангажира доказателства, които да определят правилно данъчната основа, каквито доказателства не са ангажирани. По изложените съображения следва да бъде прието, че решението на окръжния съд не страда от пороците, твърдяни в касационната жалба, и при условията на чл. 221, ал. 2 от АПК следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на първо А отделение,