Определение № 13513 от 12.12.2024 г. на ВАС по адм. д. № 11252/2024 г.

Производството е по чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по частна жалба на на Кмета на Община Велико Търново, чрез процесуален представител гл. юрисконсулт Владимирова, срещу определение № 3342/28.10.2024 г. по адм. дело № 602/2024 г. на Административен съд – Велико Търново, с което е оставена без уважение молбата на кмета на общината с правно основание чл. 248, ал. 1 ГПК за изменение на определение № 2965/24.09.2024 г. по адм. дело № 602/2024 г. по описа на АС-Велико Търново, в частта за разноските. Частният жалбоподател поддържа, че определението е неправилно, иска отмяната му, изменение на определение № 2965/24.09.2024 г. в частта за разноските. Ответникът по частна жалба – Д. Й. С. с адрес в гр. Велико Търново, чрез адв. Киров, в писмен отговор, взима становище за неоснователност на частната жалба. Частната жалба е процесуално допустима като подадена в срок, срещу определение, подлежащо на обжалване с частна жалба и от надлежна страна - а именно кметът на Община Велико Търново, чието искане за изменение на определение № 2965/24.09.2024 г. е оставено без уважение. Разгледана по същество частната жалба е неоснователна по следните съображения: За да постанови обжалваното определение, АС-Велико Търново е изложил мотиви, че липсват основания за изменение на определението в частта му, с която Община Велико Търново е осъдена да заплати на Д. С. сумата 1 100 лева разноски по делото. Производството по делото е започнало по жалба на Д. Й. С. за предоставяне на достъп до обществена информация, като след обжалване на формирания мълчалив отказ задълженият субект се е произнесъл с изрично решение, с което предоставя достъп до исканата информация, в частичен обем. Съдът е прекратил производството, но е приел, че ответникът с поведението си е станал причина за жалбоподателя да възникнат разноски във връзка с необходимостта от оспорване на мълчаливия отказ. Задължението за разноски за страната произтича от неоснователно предизвикания от ответника правен спор, както относно разноските за държавна такса, така и относно заплатеното адвокатско възнаграждение. Определението е правилно. Позитивният за С. акт е с изх. № на 19.08.2024 г., при постъпило заявление на 19.07.2024 г. и жалба депозирана в първоинстанционния съд на 07.08.2024 г. Обосновани са изводите на съда, че към момента на постъпване на жалбата са били изтекли сроковете за произнасяне от задължения субект по ЗДОИ, поради което ответникът с поведението си е дал основание за завеждане на делото, поради което и по аргумент от чл. 78, ал. 2 ГПК вр. чл. 144 АПК дължи разноските по делото - както внесената държавна такса и заплатеното адвокатско възнаграждение на адвоката, оказал безплатна адвокатска помощ. Неоснователно се явява възражението на частния жалбоподател за злоупотреба с правото на разноски. Злоупотребата с право е налице, когато правото се упражнява недобросъвестно, за да бъдат увредени права и законни интереси на други, или в противоречие с интересите на обществото, т. е. не в защита на признати от закона права и интереси на оспорващия, а за постигане на неправомерни цели. Хипотезата не е такава. Не може да бъде споделен доводът на частния жалбоподател, че С. е проявила пасивност и не се е обърнала към задълженият субект да изясни на какво се дължи забавяне в произнасянето. Такова задължение за търсещия обществена информация не съществува. Обратно, дължащият информацията е обвързан с подаденото до него заявление и дължи произнасяне в предвидените от закона срокове. Определението следва да се остави в сила като правилно. По изложените съображения и на основание чл. 236, вр. с чл. 221, ал. 2, пр. 1 АПК, Върховният административен съд, пето отделение