Определение № 3417 от 03.12.2025 г. на ВКС по т. д. № 2293/2025 г.

Производството е по чл.274 ал.2 ГПК. Образувано е по частна жалба на [община] срещу определение №233/22.08.25г. по в.т.д.№32/25г. по описа на Великотърновски апелативен съд, с което е оставена без уважение молбата й по чл.248 ГПК за изменение на постановеното по въззивното дело решение №85/16.07.25г. в частта за разноските с присъждане на платено адвокатско възнаграждение. В частната жалба е наведено оплакване за неправилност на атакувания съдебен акт.Твърди се,че своевременно страната е представила списък с разноските, към който е приложен договор за правна защита и съдействие с уговорено в него възнаграждение в размер на 4026 лв., платимо в срок до 20.03.2025г. и тъй като платецът по договора е институция процесуалният й представител не е имал съмнение,че то ще бъде платено, като самото плащане е извършено на 12.03.2025г. Прави се искане за отмяна на въззивното определение по чл.248 ГПК и допускане на исканото изменение на решението по делото. Ответникът по частната жалба Б. А. К. не е изразила становище по нея. Върховен касационен съд в състав на Второ търговско отделение констатира,че частната жалба е подадена в срок от легитимирани да обжалват лица срещу съдебен акт от категорията на обжалваемите, поради което я намира за допустима. Разгледана по същество,е неоснователна. За да откаже да уважи подадената от [община] молба за изменение на решението в частта за разноските, въззивният съд се е обосновал с липсата на своевременно представени доказателства за плащането на уговорения адвокатски хонорар, като се е позовал на задължителната практика на ВКС - ТР №6/06.11.2013г. по тълк.д.№6/2012г. на ОСГТК на ВКС. Този извод на въззивната инстанция е правилен и се споделя и от настоящия състав. Съгласно т.1 и т.11 от ТР №6/06.11.2013г. по тълк.д.№6/2012г. на ОСГТК на ВКС,страните не могат да осъществяват валидно процесуални действия, свързани с фази на производството, които са приключили, в т.ч. да въвеждат нови искания след приключване на устните състезания по делото. Най-късно до този момент страната разполага с процесуалната възможност да поиска да й бъдат присъдени направените от нея разноски, включително за платеното от нея адвокатско възнаграждение, като представи списък и доказателства за плащането му, когато в договора за правна защита е посочено,че плащането се извършва по банков път. В случая [община] е поискала присъждане на разноските още с отговора на въззивната жалба; при провеждането на единственото открито съдебно заседание е представила списък на разноските, с който е уточнила искането си да й бъдат присъдени сумата на възнаграждението за особения представител на насрещната страна, както и платеното от нея на процесуалния й представител адвокатско възнаграждение. Към списъка е представено преводното нареждане за плащане към бюджета на сумата за особения представител и договор за правна защита и съдействие,в който е уговорено платимо по банков път /по посочена банкова сметка/ възнаграждение от 4026 лв. Доказателство, че сумата е била преведена по посочената сметка частният жалбоподател е представил едва с молбата по чл.248 ГПК, което е извън предвидения преклузивен срок. Съгласно чл.64 ал.1 ГПК съдът не взема предвид извършените от страната след изтичането на установените срокове действия. Поради изложеното, частната жалба срещу въззивното определение,с което е отказано по посочените съображения допускането на изменение на решението в частта за разноските, следва да бъде оставена без уважение. Така мотивиран, Върховен касационен съд Второ търговско отделение