Определение № 94 от 30.05.2018 г. на ВКС по гр. д. № 1688/2018 г.

Производството е по чл. 274, ал.2, изр. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба на И. С. Б. срещу определение № 28 от 22. 02. 2018 г. по гр. д. № 641/2018 г. на ВКС, II г.о., с което е оставена без разглеждане молбата й за отмяна, на осн. чл. 304 ГПК, на решение № 1347 от 11. 08. 2017 г. по гр. д. № 1323/2017 г. на РС – Плевен, 10 гр. състав. Поддържа се незаконосъобразност на определението и се иска отмяната му и връщане на делото за разглеждане на молбата по чл. 304 ГПК. Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение, като обсъди доводите на жалбоподателката и прецени данните по делото, прие следното: Частната жалба е допустима, но неоснователна. Легитимирано да подаде молба за отмяна, на основание чл. 304 ГПК, на влязло в сила решение е само това трето лице, невзело участие при разглеждане на делото, чиито права са засегнати от решението, постановено между други страни. Липсва интерес от отмяна на решение, което е изгодно за молителя. Законосъобразна е преценката на състава на Върховния касационен съд, според която за молителката липсва интерес от отмяна на влязлото в сила решение. Същото е било постановено по предявен от съпруга й Г. Д. Б. против Р. Г. И. установителен иск за собственост на недвижими имоти, находящи се в [населено място], общ. Пордим. Искът е уважен и Г. Б. е бил признат за собственик на имотите по давност, чрез упражнявано владение от 20. 07. 1998 г. до 7. 12. 2016 г. и изтекъл през време на брака му с молителката придобивен давностен срок. Това решение разпростира силата си на пресъдено нещо и по отношение на съпругата на ищеца Г. Б., която не е била конституирана като необходим другар. Решението е благоприятно за нея и по никакъв начин не застрашава или засяга правата й. Неоснователен е доводът в частната жалба, според който правният интерес да се иска отмяна на решението се поражда от становището на ищеца Г. Б. в отговора на молбата за отмяна, според което имотите, предмет на иска за собственост, са негова лична собственост, а не съпружеска имуществена общност, тъй като са били придобити по наследство. Силата на пресъдено нещо на влязлото в сила решение е формирана между срещупоставените страни по правния спор – ищеца Г. Б. и неучаствалата в производството като необходим другар на ищеца негова съпруга И. Б., от една страна, и ответницата Р. И., от друга, а не между ищеца Г. Б. и И. Б.. Между срещупоставените страни е признато за установено, че ищецът е собственик на имотите на основание придобивна давност. Спорът между съпрузите Б. дали имотите са със статут на съпружеска имуществена общност или са лична собственост на съпруга Б. не е бил предмет на приключилото исково производство и отмяната на решението, с връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд, с участието на необходимия другар, няма да има за последица включването на този спор в предмета на делото и разрешаването му. Като законосъобразно, обжалваното определение следва да бъде потвърдено. По изложените по-горе съображения Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение