Определение № 312 от 14.09.2022 г. на ВКС по гр. д. № 241/2022 г.

Производството по делото е образувано по подадена частна касационна жалба вх. № 22352/09.12.2021 г. от ищеца В. Д. М., приподписана от адв. С. Л. срещу определение № 2963/09.11.2021 г. по в.ч.гр.дело № 3367/2021 г. на Софийски апелативен съд, с което е оставена без уважение частна жалба вх. № 348741/15.09.2021 г. на В. Д. М. срещу определение № 281033 от 10.09.2021 г. по ч.гр.дело № 5120/2020 г. на Софийски градски съд, с което е върната касационна жалба вх. № 260394/14.09.2020 г. срещу определение №14054/03.09.2020 г. по ч.гр.дело № 5120/2020 г. на Софийски градски съд. Жалбоподателят поддържа за неправилен извода в обжалваното определение на Софийски апелативен съд, че не подлежи на касационен контрол определение № 14054/03.09.2020 г. по ч.гр.дело № 5120/2020 г. г. на Софийски градски съд, с което е потвърдено определение от 20.12.2018 г. по гр.дело № 55624/2016 г. на Софийски районен съд, с което е оставено без уважение искането на В. Д. М. по чл.94 и сл.ГПК за допускане на правна помощ за изготвяне на частна жалба срещу определение № 48364/12.10.2018 г., с която е отхвърлена молбата на В. Д. М. за освобождаване от такса за въззивно обжалване на решението, постановено по гр.дело № 55624/2016 г. на СРС. Сочи, че макар и в закона да е посочено, че определението на СГС не подлежи на обжалванe, то следва да се вземе предвид, че Конституцията /чл.56/ предвижда правото на защита, че в случая законът е ограничил правото му на защита, поради което приоритет над него има Конституцията и международните договори, съгласно които също има право да се обърне към съда. Искането е да се отмени обжалваното определение и подадената частна жалба да се администрира. В изложението към частната жалба е формулиран въпросът, който съдът уточни и конкретизира съобразно правомощията, предвидени в т.1 от т.решение № 1/2010 г. по т.дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС както следва: подлежи ли на обжалване определението на въззивен съд, който се е произнесъл по основателността на частна жалба срещу определение, с което е отказано предоставяне на правна помощ. Въпросът е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото. С обжалваното определение № 2963/09.11.2021 г. по в.ч.гр.дело № 3367/2021 г. Софийски апелативен съд е оставил без уважение частна жалба вх. № 34874/15.09.2021 г. с пощенско клеймо от 14.09.2021 г. на В. Д. М. срещу определение № 281033/10.08.2021 г. по ч.гр.дело № 5120/2020 г. на Софийски градски съд, с което е върната касационна жалба вх. № 260394/14.09.2020 г. срещу определение № 14054/03.09.2020 г. по ч.гр.дело № 5120/2020 г. на Софийски градски съд. С тълкувателното решение № 2/2018 от 23.06.2022 г. по т.дело № 2/208 г. на ОСГТК на ВКС е прието, че определение на апелативен съд, постановено по чл. 274, ал. 2, предл. 2 от ГПК, с което е потвърдено преграждащо развитието на производството определение или разпореждане на окръжен съд като въззивна инстанция, не подлежи на касационно обжалване. В мотивите към тълкувателното решение е разяснено, че така даденото разрешение не се отнася до определението на апелативен съд, с което се потвърждава разпореждането на окръжен съд за връщане на касационна жалба, за връщане на частна касационна жалба и за връщане на частна жалба против свое определение по чл. 274, ал. 1, предл. 1 от ГПК. Това е така, защото, както е прието в ТР № 1/2013 г. (т. 10) на ОСГТК на ВКС, тези разпореждания са действие по администриране на касационната жалба, респективно частната касационна жалба, които действия не се извършват от окръжния съд в качеството на въззивна инстанция. Следователно, съгласно така дадените от ОСГТК задължителни указания и разяснения по тълкуването и прилагането на процесуалния закон, произнасянето по частната жалба срещу разпореждането на окръжен съд за връщане на касационна жалба и за връщане на частна касационна жалба не попада в приложното поле на чл. 274, ал. 2, изр. 1, предл. 2 от ГПК, т. е. не е от компетентността на апелативния съд, а е от компетентността на ВКС, който е функционално компетентният съд да се произнесе и по самата касационна жалба, респ. частна касационна жалба. Като взема предвид изложеното съдът приема, че частната касационна жалба с вх. № 22352/09.12.2021 г. на В. М., по която е образувано настоящото производство, е процесуално допустима – подадена е в срок от процесуално легитимиран страна срещу подлежащо на касационно обжалване определение на Софийски апелативен съд. Касационното обжалване на това определение № 2963/09.11.2021 г. следва да се допусне на основание чл. 280, ал. 2, предл. 2, във вр. с чл. 274, ал. 3 от ГПК – за извършване на служебната проверка за неговата процесуална допустимост. При извършената касационна проверка, настоящият съдебен състав намира, че съгласно цитираните по-горе разяснения, дадени с ТР № 2/2018 от 23.06.2022 г. на ОСГТК на ВКС, Софийски апелативен съд не е бил компетентен да се произнесе по частната жалба с вх. № 348741/15.09.2021 г. на ищеца В. М. срещу определение № 281033/10.08.2021 г. по ч.гр.дело № 5120/2020 г. на Софийски градски съд, с което е върната касационна жалба вх. № 260394/14.09.2020 г. срещу въззивно определение № 14054/03.09.2020 г. по ч.гр.дело № 5120/2020 г. на Софийски градски съд. С оглед на изложеното обжалваното определение № 2963/09.11.2021 г. по в.ч.гр.дело № 3367/2021 г.на Софийски апелативен съд следва да бъде обезсилено, а частна жалба с вх. № 348741/15.09.2021 г. на ищеца В. М. следва да бъде задържана и разгледана от ВКС, който е компетентния съд. При извършената служебна проверка, съдът намира, че частната жалба с вх. № 348741/15.09.2021 г. е процесуално допустима – подадена е в срок от процесуално легитимирано лице, срещу подлежащо на обжалване определение на Софийски градски съд. В частната жалба се поддържат доводи за неправилност на изводите на съда, че жалбоподателят не е отстранил в срок констатираните нередовности, поради което неправилно частна касационна жалба вх. № 260394/14.09.2020 г. на В. М. срещу определение № 14054/03.09.2020 г. по ч.гр. дело № 5120/2020 г. на СГС е върната. Разгледана по същество частна жалба с вх. № 348741/15.09.2021 г. на В. М. е неоснователна по следните съображения: С определение № 14054/03.09.2020 г. по ч.гр.дело№ 5120/2020 г. на Софийски градски съд е потвърдено определение № 566849/20.12.2018 г. по гр.дело № 55624/2016 г. на Софийски районен съд, с което е оставено без уважение искането на В. Д. М. за предоставяне на правна помощ за изготвяне на частна жалба срещу определение № 48364/12.10.2018 г., с което е отхвърлена молбата на В. Д. М. за освобождаване от такса за въззивно обжалване на решението по гр.дело № 55624/2016 г. на Софийски районен съд. В определението е посочено изрично, че същото не подлежи на обжалване. Независимо от отразеното в определението, че не подлежи на инстанционен контрол В. М. е подал касационна жалба вх. № 260394/14.09.2020 г., за която с разпореждане № 262198/02.10.2020 г. Софийски градски съд му е указал да отстрани нередовности – да представи изложение на основанията за допускане на касационно обжалване, подписано от адвокат, документ за внесена такса по сметка на ВКС и пълномощно за адвокат, подписал жалбата. Съобщение да постановеното разпореждане е редовно връчено на М. на 03.11.2020 г. С молба от 11.11.2020 г. В. М. е поискал освобождаване от държавна такса, а в случай на отказ продължаване на срока. С разпореждане от 12.11.2020 г. съдът е оставил без уважение искането за освобождаване от държавна такса и е предоставил едноседмичен сок за изпълнение на указанията от 02.10.2020 г. Посоченото разпореждане е връчено редовно на В. М. на 29.12.2020 г. С молба от 06.01.2021 г. В. М. е поискал предоставяне на правна помощ за приподписване на подадена жалба до ВКС и за изготвяне на изложението към същата, както и е приложил платежно нареждане за внесена такса от 15 лв. С разпореждане № 261354/18.01.2021 г. Софийски градски съд е оставил без уважение искането за предоставяне на правна помощ. Разпореждането е връчено на М. на 23.02.2021 г. С жалба вх. № 289515/09.03.2021 г. В. М. е обжалвал пред ВКС разпореждане № 261354/18.01.2021 г. на Софийски градски съд. С разпореждане № 267463/11.03.2021 г. съдът е дал указания на жалбоподателя за заплащане на такса от 15 лв. по сметка на ВКС и препис от касационната жалба приподписана от адвокат. Съобщение за разпореждането е редовно връчено на В. М. на 19.04.2021 г. С молба от 28.04.2021 г. В. М. е заявил, че няма да обжалва разпореждане № 261354/18.01.2021 г. и е поискал администриране на жалбата срещу определение № 14054/03.09.2020 г. по ч.гр.дело № 5120/2020 г. на Софийски градски съд, с което е потвърдено определение № 566849/20.12.2018 г. по гр.дело № 55624/2021 г. на Софийски районен съд и е приложил платежно нареждане по сметка на ВКС от 15 лв. Производството пред ВКС по ч.гр.дело № 1732/2021 г. III г.о. е образувано на 13.05.2021 г. по жалба вх. № 289515/09.03.2021 г., която към този момент вече е била оттеглена. С определение № 60232/08.06.2021 г. производството по делото пред ВКС е прекратено, поради заявено искане от 28.04.2021 г. за десезиране на съда. Делото е върнато на Софийски градски съд за администриране на частна касационна жалба вх. № 260394/14.09.2020 г., подадена от В. М. срещу определение № 14054/03.02020 г. по ч.гр.дело № 5120/2020 г. на Софийски градски съд. С определение № 281033/10.08.2021 г. по ч.гр.дело № 5120/2020 г. Софийски градски съд е върнал касационна частна жалба вх. № 260394/14.09.2020 г, подадена от В. М., поради неотстранени в срок нередовности.Настоящият съдебен състав намира за правилен решаващия извод на въззивния съд за недопустимост на касационната частна жалба, но по различни съображения. Както се посочи по-горе с определение № 14054/03.09.2020 г. по ч.гр.дело№ 5120/2020 г. на Софийски градски съд е потвърдено определение № 566849/20.12.2018 г. по гр.дело № 55624/2016 г. на Софийски районен съд, с което е оставено без уважение искането на В. Д. М. за предоставяне на правна помощ за изготвяне на частна жалба срещу определение № 48364/12.10.2018 г., с което е отхвърлена молбата на В. Д. М. за освобождаване от такса за въззивно обжалване на решението по гр.дело № 55624/2016 г. на Софийски районен съд. Срещу посоченото определение на Софийски градски съд В. М. е подал касационна частна жалба с вх. № 260394/14.09.2020 г. Съгласно чл. 95, ал. 6 ГПК определението на въззивния съд по частна жалба срещу определението, с което е отказана правна помощ, е окончателно. Същото не подлежи на касационно обжалване. За определенията, с които е отказана правна помощ законодателят в чл.95,ал.6 ГПК е предвидил двуинстанционен контрол. Поради това касационна частна жалба с вх. № 260394/14.09.2020 г., подадена от В. М. срещу определение № 14054/03.09.2020 г. по ч.гр.дело№ 5120/2020 г. на Софийски градски съд, с което е потвърдено определение № 566849/20.12.2018 г. по гр.дело № 55624/2016 г. на Софийски районен съд, с което е оставено без уважение искането на В. Д. М. за предоставяне на правна помощ е недопустима и следва да се върне. Въззивното определение № 14054/03.09.2020 г. по ч.гр.дело№ 5120/2020 г. на Софийски градски съд не подлежи на касационен контрол съгласно чл.95,ал.6 ГПК и това е било изрично указано от съда в същото определение. С обжалваното определение № 281033/10.08.2021 г. по ч.гр.дело № 5120/2020 г. на Софийски градски съд е прието, че касационната частна жалба вх. № 260394/14.09.2020 г. на В. М. следва да се върне поради неотстранени в срок нередовности. Тъй като крайния извод на Софийски градски съд съвпада с извода на настоящия съдебен състав за недопустимост на частната жалба обжалваното определение, макар и по други съображения следва да се потвърди. Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение