Решение № 7891 от 13.07.2026 г. на ВАС по адм. д. № 383/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по подадена касационна жалба от председателя на Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет (ДАБ при МС) срещу решение № 37894 от 17.11.2025 г., постановено по адм. дело № 3649/2025 г. на Административен съд София- град (АССГ), в частта му с която е: 1) отменено решение № 1856 от 24.02.2025 г. на председателя на ДАБ при МС, в частта, с която на жалбоподателя К. Р. А., с [ЛНЧ], гражданин на Бангладеш, е отказано предоставянето на хуманитарен статут, конкретно по основанието в чл. 9, ал. 8 от ЗУБ и е 2) върната преписката на административния орган за ново произнасяне по заявлението на жалбоподателя по това основание при задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона, дадени в решението. В жалбата се релевират доводи за неправилност на съдебното решение, като постановено при съществено нарушение на материалния закон, съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Касаторът намира за неправилен изводът на първоинстанционния съд, че органът не е приложил правилно разпоредбата на чл. 9, ал. 8 от ЗУБ и счита, че молителят не отговаря на предпоставките за получаване на хуманитарна закрила. Ответникът – К. Р. А. се явява лично и чрез адвокат Т. Илиев, в съдебно заседание оспорва касационната жалба и моли обжалваното решение да бъде оставено в сила. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение, че решението е правилно и не следва да бъде отменено. Върховният административен съд, състав на пето отделение, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото, прие следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, за която обжалваният съдебен акт е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е допустима. Предмет на оспорване в настоящото касационно производство е решение № 37894 от 17.11.2025 г., постановено по адм. дело № 3649/2025 г. на Административен съд София - град, с което отменя решение № 1856 от 24.02.2025 г. на председателя на ДАБ при МС, в частта, с която на жалбоподателя К. Р. А., с [ЛНЧ], гражданин на Бангладеш, е отказано предоставянето на хуманитарен статут, конкретно по основанието в чл. 9, ал. 8 от ЗУБ и е варанта преписката на административния орган за ново произнасяне по заявлението на жалбоподателя по това основание при задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона, дадени в решението. За да стигне до този резултат решаващият съд е приел, че при разглеждането на молбата административният орган не е взел предвид данните от личната история на К. Р. А., пребиваването му в РБългария, установяването на връзки със страната (владеене на български език, интеграция на трудовия пазар и в местна общност), от друга страна липсата на сигурна среда във все още нестабилната страна на произход Бангладеш, в очакване на избори, при сблъсъци между представители на различните партии, както и преживяното от жалбоподателя нападение и твърдяната депресия. Направен е извод, че тези довод е основателен и решението по тази преценка на органа, се явява частично необосновано. Съдът е посочил, че всички тези обстоятелства следва да бъдат разгледани в контекста на чл. 9, ал. 8 от ЗУБ (Хуманитарен статут може да бъде предоставен и по други причини от хуманитарен характер, както и поради причините, посочени в заключенията на Изпълнителния комитет на Върховния комисар на Организацията на обединените нации за бежанците), като на това основание отказът на хуманитарен статут не е достатъчно мотивиран. Прието е, че заявеното от жалбоподателя, относно хуманитарен статут по чл. 9, ал. 8 от ЗУБ, следва да бъде разгледано в контекста на събраните доказателства за личното му положение и променената обстановка в Бангладеш. Решението е валидно, допустимо и правилно в обжалваната част. Касационната инстанция намира, че при постановяване на решението в обжалваната част не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, нарушение на материалния закон и необоснованост. Предоставянето на хуманитарен статут е предпоставено (чл. 9, ал. 1 ЗУБ) от наличие на принуда върху чужденеца да напусне или да остане извън държавата си по произход, тъй като в тази държава е изложен на реална опасност от тежки посегателства, като: смъртно наказание или екзекуция; изтезание или нечовешко или унизително отнасяне, или наказание; тежки и лични заплахи срещу живота или личността му като гражданско лице поради насилие в случай на вътрешен или международен въоръжен конфликт. Алинея втора на чл. 9 уточнява, че тежките посегателства могат да възникнат от действия или бездействия на държавен орган или организация, на която държавата не може или не желае ефективно да противодейства. Текстът на чл. 9, ал. 1 ЗУБ е идентичен с този на чл. 15 от Директива 2011/95/ЕС на ЕП и на Съвета, от 13.12.2011 г., "относно стандарти за определянето на граждани на трети държави или лица без гражданство като лица, на които е предоставена международна закрила, за единния статут на бежанците или на лицата, които отговарят на условията за субсидиарна закрила, както и за съдържанието на предоставената закрила". Чл. 15 (букви "а", "б", "в") определя, кои посегателства следва да се считат за тежки. Чл. 4, §§ 1 и 2 от Директивата пък определят начините за оценяване на фактите и обстоятелствата, изложени в молбите за международна закрила. Дадена е възможност на Държавата да прецени, че задължение на молителя е да обоснове своята молба, а компетентният орган следва да оцени, в сътрудничество с молителя, елементите, свързани с молбата му: информациите на молителя и всички документи, с които разполага за своята възраст, минало, включително и на свързаните с него роднини, за своята самоличност, за своето или своите гражданство/а, за страната или страните, както и за мястото или местата на предишно пребиваване, предходните му молби за закрила, за маршрут на пътуване, документи за самоличност и за пътуване, както и причините за молбата за международна закрила. Разпоредбата на чл. 9, ал. 8 ЗУБ допуска възможност "хуманитарен статут да бъде предоставен и по други причини от хуманитарен характер, както и поради причините, посочени в заключенията на Изпълнителния комитет на Върховния комисар на Организацията на обединените нации за бежанците", което означава по причини, различни от изброените в ал. 1. С лицето молител за международна закрила са проведени няколко интервюта на едно от тях, то дава следните данни, а по-точно, че всеки ден имало атаки, причинени от политическите партии, които се нападали една друга. В затворите имало много хора от опозиционната партия. Делата срещу него всъщност били две. Не можел да живее на друго място в страната, тъй като делото му било качено в системата на полицията и той щял да бъде арестуван, независимо в кой град се намира. Бил член на студентската партия "[заличен текст]", която се грижила за правата на студентите. Тя била към опозиционната [заличен текст], а управляващата партия [заличен текст] имала друга студентска организация ("[заличен текст]"). В Студентската организация влязъл през 2013 г. Бил секретар на цялата организация в град Силет. Напуснал страната защото имал проблем с две дела. Мислил, че щели да го арестуват. Баща му и брат му от доста време били в затвора. Делата срещу него били образувани в средата на 2022 г. Заявява, че самият той не се занимавал активно с политика. Спрямо него имало отправени заплахи "много пъти", "през цялото време" – от [заличен текст] и [заличен текст]. Имало инциденти и спречквания, при едно от тях го ударили с пръчка по главата, после му правили три шева в болница. Познава политически лица, за които е попитан от интервюиращия. Заявява, че полицията е идвала в дома му много пъти да го търси. Сигурен е, че ако се върне ще го арестуват. Напуснал Армения заради проблемите с Н. К.. Твърди, че ще остане тук, не се интересува и нямало да ходи в друга страна. Към административната преписка е приложена нова справка относно обстановка в Бангладеш, актуална към 24.01.2025 г. В нея се посочва, че двете най-големи партии в страната са [заличен текст] и [заличен текст], като първата е на власт още от 2009 г. Военните също играели важна политическа роля в страната. През 2024 г. хиляди недоволни студенти излезли на улични протести срещу квотната система за назначения в администрацията, както и срещу влошаващата се икономическа ситуация в страната, високата безработица сред младите хора, корупцията, авторитарното управление, безразборното насилие и злоупотреби от страна на силите за сигурност. Протестното движение започнало с мирни демонстрации, но се стигнало до насилие докато правителството се опитвало да ги потисне. От средата на юли властите започнали да използват смъртоносна сила. Посочва се пример на жестоко убийство на без защитен студент. Бунтовете станали жестоки, били унищожени обществена собственост и сгради, включително няколкостотин полицейски участъка. Имало нападения срещу полицията с камъни и бухалки за крикет. Полицията отговорила с бойни патрони, гумени куршуми и сълзотворен газ. Исканията на протестиращите се разширили, като включвали справедливост за жертвите на насилие. Ситуацията ескалирала на 04.08.2024 г., когато само за един ден били убити 91 души, 13 от които били полицаи. На следващия ден министърпредседателят Хасина подал оставка и с хеликоптер избягал в Индия. Било назначено временно правителство. Партия [заличен текст] го подкрепила, но настоявала за нови избори. Временното правителство се състояло главно от представители на гражданското общество, включително от двама студентски лидери на протестите, както и членове на [заличен текст]. Приоритет на правителството били възстановяването на закона и реда и справянето с икономическата криза. След падането на режима на Хасина имало много актове на отмъщение към потисническия държавен апарат, включително към партийни офиси на [заличен текст]. Общи избори се очаквали между декември 2025 г. и юни 2026 г. Цитира се случай на убийство на трима активни участници в предишните протести. Между привържениците на [заличен текст] и [заличен текст] било традиция да има насилие. [заличен текст] обаче вече "била извън играта" (след бягството на Хасина) и [заличен текст] била най-мощната заплаха за дневния ред на реформите, поради огромната си масова мрежа. Лидерите на [заличен текст] обаче предприели похвални стъпки за ограничаване на насилието. Правилно е преценено, че ответникът не е изложил мотиви във връзка с изложените факти и налице ли са основания за предоставяне на хуманитарен статут по смисъла на чл. 9, ал. 8 от ЗУБ. Трябва да се съобрази фактическата обстановка с оглед предстоящите общи избори, евентуални безредиците който могат да станат покрай тях и сблъсъци между различните представители на отделните партии, неспокойната и несигурна политическа обстановка, липсата на спокойна среда. Не на последно място следва да се подчертае, че последователно и безпротиворечиво е разбирането на Върховния административен съд, възприето и от настоящия съдебен състав, че "под други причини от хуманитарен характер" по смисъла на чл. 9, ал. 8 ЗУБ се има предвид не всяка причина, независимо от нейното естество, а се визират останалите случаи, различни от изрично предвидените в ал. 1 на чл. 9 ЗУБ, въз основа на които може да се установява същата по интензивност реална опасност от тежки посегателства срещу личността на чужденеца при завръщането му в държавата по произход. Макар и неназовани, тези причини обаче следва да са такива, че да разкриват реален риск от посегателства върху личността на чужденеца при завръщането му в страната. Административният орган ще следва, при съобразяване с характеристиките на молителя и бежанската му история, както и с актуалната обстановка в страната на произход - Бангладеш, да обсъди всички обстоятелства и да се произнесе относно наличието на предпоставки за предоставянето на хуманитарен статут - чл. 9, ал. 8 от ЗУБ. По тези съображения настоящата касационна инстанция намира, че решението на административния съд в обжалваната част е правилно и следва да бъде оставено в сила.