Решение № 620 от 14.10.2026 г. на ВКС по гр. д. № 1255/2026 г.

Производството е по реда на чл.290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Б. Г. С. против решение № 469/13.11.2025 г., постановено по гр.д.№ 718/2025 г. от състав на Окръжен съд – Русе. Не е постъпил писмен отговор на касационната жалба, като в открито съдебно заседание ответникът по жалбата не изпраща представител. Касационното обжалване е допуснато с определение № 2429/11.05.2026 г. Правен въпрос, обосновал допустимостта на касационното обжалване е, необходим ли е изричен писмен договор и формално прехвърляне на клиентска партида, за да е налице облигационна връзка no дoгoвopa за продажба на ел. енергия за битови нужди за да възникне oблигaциoннo правоотношение между доставчика на електрическа енергия и собственик/наследник на имот, кoгaтo електроенергията реално се доставя и потребява в този имoт, зa кoйтo вече е налице открита абонатна партида. Касационното обжалване е допуснато в хипотезата на чл.280, ал.1, т.1 ГПК – поради противоречие на възприетото от въззивния съд с практиката на ВКС По отговора на правния въпрос, обосновал допустимостта на касационното обжалване, състава на ВКС приема следното: Правоотношението по продажба на електроенергия за битови нужди на крайни клиенти е регламентирано от законодателя в специалния Закон за енергетиката като договорно, при държавно регулирани цени и публично известни общи условия, предложени от доставчика и одобрени от Комисията за енергийно и водно регулиране /КЕВР/. Собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбираните от закона клиенти при доставката на електроенергия за битови нужди,/чл. 92, чл.94а ,във вр. чл. 97 ал.1 т.4 ЗЕ, във вр чл. § 1, т. 2а от Допълнителните разпоредби на ЗЕ /. В това си качество, те са страна по продажбеното правоотношение с предприятието - краен снабдител и дължат цената на доставената електроенергия, доколкото между тях и доставчика не действа друга изрична уговорка. Писмената форма не е условие за действителност на договора. Принципните разяснения в ТР № 2/17.05.2018 г. по тълк. д. № 2/2017 г. ОСГК на ВКС относно правоотношението по доставяне на топлинна енергия за битови нужди важат и при доставяне на електроенергия за битови нужди на крайните клиенти, които правоотношения са уредени по сходен начин, в същия закон. Горното е възприето с решение № 169/17.12.2020 г.по гр. дело № 340/2020г, ВКС, трето гр.отд., като се споделя и от настоящия състав на ВКС. По касационната жалба, състав на ВКС приема следното: Установява се, че бащата на ищеца - Г. В. С. е станал собственик на недвижим имот, представляващ лозе от 1 000 кв.м. в землището на [населено място], местност „Папаз Дере”. Съгласно разрешение за строеж № 846А от 14.07.1981г. на началник отдел „Архитектура и благоустройство” при Г. – Р. в имота е изградена вила. Видно от писмо с изх.№ 34-00-1919/20.12.1988г. на Изпълнителния комитет на Общински народен съвет е разрешено ползването на ел.ток за вилата и същата е била захранена с ел.енергия. Съществуващата партида била открита на името на бащата на ищеца- Г. С., б.ж. на [населено място], починал на 12.10.2008г. Ищецът е придобил този имот чрез дарение от своя баща В. С.. Открита е партида за захранване на имота на Г. С. с битов ток. Парцела, притежаван от Г. С. е разделен на два по-малки имота, като партидата за ел.енергия остава в първия, който е собственост на ищеца. По сега действащата кадастрална карта също са два поземлени имота с идентификатори № 63427.157.1359 и с № 63427.157.60. В началото на двата имота наследници били децата на Г. С., като след поредица от сделки собственици останали ищеца на единия имот – външен към пътя и сестра му С. С. на другия имот, който е вътрешен и без достъп до път. Въз основа на делба със сестра му, ищецът е собственик на поземлен имот с идентификатор № 63427.157.1359, находящ се в [населено място], местност „Папаз дере”, [улица], заедно с построената в имота сграда с идентификатор № 63427.157.1359.1 със застроена площ от 17 кв.м., като сестра му С. Г. С. е собственик на съседния поземлен имот с идентификатор № 63427.157.60, заедно с построената в имота й сграда с идентификатор № 63427.157.60.1. В имота на ищеца по време на тази делба съществувала и все още съществува построената от баща му вила, която до 2019 г. била захранена с ток и вода. Ел.захранването на имота, собственост на С. С. се осъществявало чрез преминаване на ел.енергия през поземления имот и сграда на ищеца и след това имало изградено от баща му Г. С. /като единствен собственик на двата парцела и сградите в тях/ отклонение, представляващо захранващ кабел от неговия имот до имота на С.. До 2019г. консумацията на ел.енергия се отчитала на неговия електромер, чиято партида в енергийния оператор се водела на името на неговия баща Г. С., като за потребената ел.енергия в имота на С. С. те ползвали междинен електромер, с който се отчитала потребената от сестра му ел.енергия и тя му я заплащала. За имота на С. /като имот без достъп до път/, не е учредявано и право на преминаване, прокарване или на каквото и да било отклонение от мрежи и съоръжения – на ток и вода. В началото на 2019г., С. С. е подала молба за смяна на партидата от името на баща им Г. С. на нейно име, като е представила на ответното дружество документи за собственост на съседния имот и удостоверение за наследници и така партидата за ел.енергия с титуляр покойния им баща Г. С. е прехвърлена на сестрата на ищеца С. С.. След като ищецът разбрал, че сестра му е злоупотребила с неговото доверие и партидата е прехвърлена на нейно име, той пуснал жалба до ответника, че са прехвърлили партидата без правно основание, тъй като С. е собственик не на имота, в който е партидата, а на съседния имот и узнавайки за прехвърлянето на партидата, ищецът е спрял тяхното вътрешно отклонение, което оставило имота на С. фактически лишен от ел.енергия. След това последната с молба до Енерго-Про преустановила захранването на партидата си с ел.енергия, което пък го лишило него от ток, тъй като на 27.05.2019 г. ел.захранването на имота му било преустановено. На 03.04.2019 г. ищецът подал възражение до ответника, като обяснил действителното състояние и представил необходимите доказателства, а на 03.05.2019 г. ответникът го уведомил, че поради необходимост от детайлно анализиране на поставените проблеми е необходимо допълнително време за отговор, като такъв се посочва, че ще получи до 20.05.2019 г. На дата 26.03.2019 г. имота на ищеца бил посетен от служители на ответника, като е съставен Констативен протокол № 7002514 от същата дата, с който е установено, че консумираната ел.енергия в двете им постройки се отчита с едно и също средство за търговско измерване. Констатирано е, че положения кабел захранва вилата на ищеца и в последствие захранва имота на С. С.. На 04.06.2019 г. ищецът отново подал жалба, поради липса на реакция от ответника. На 05.06.2019 г. получил отговор, в който му се отговорило, че забавянето се дължи на грешка при изпращането на писмото в адреса до него и му било приложено писмо, в което нищо съществено не му било отговорено. Във връзка с горните обстоятелства ищецът е образувал срещу ответника гр.дело № 4451/2019г. по описа на Р., което било прекратено с определение № 1252/21.02.2021г., като съдът приел, че всеки оператор на електропреносната, съответно електроразпределителната мрежа е длъжен да присъедини всеки обект на клиент, който отговаря на определени условия – чл.117 от ЗЕ, като за целта се сключват съответните договори. Съдът заключил, че отказът за присъединяване /за сключване на договор/ се обжалва пред КЕВР – чл.11 от Наредба № 6, съответно чл.22, ал.1, т.2 от ЗЕ. Р. приел, че правоотношенията свързани с електроснабдяването на имотите имат специална уредба и споровете, свързани с тях следва да се отнесат до КЕВР, като гражданският съд няма такава компетенция. С тези мотиви гр.дело № 4451/2019г. било прекратено от Р., като ищецът обжалвал определението, но то било потвърдено от Р.. Знаейки вече, че КЕВР е компетентната институция и считайки незаконосъобразни действията на ответника, ищецът подал жалба до КЕВР, като се позовал на незаконосъобразни действия от страна на „Енерго-Про Продажби” АД. До КЕВР имал подадени две жалби, поради което били издадени и два констативни протокола. Въз основа на жалбите му до КЕВР, били възложени проверки на ответника, като негов служител извършил оглед на имота и техническа проверка. Техническото лице пуснало напрежение ток от електромера и напрежението излязло в кабела на вилата на ищеца. Доказало се, че партидата на С. С. захранва с ел.енергия неговия имот. За този проверка бил съставен Констативен протокол от 17.02.2023г., № 6735531, от който е видно, че: „На място бе извършена техническа проверка и бе констатирано от изхождащата кабелна линия от СТИ с абонатен № [ЕГН] захранва имотът, който е посочен от Б. С., чийто собственик е той. Следващият имот е без електрозахранване, но партидата е заведена на него. Имотът на С. С., на който е прехвърлена наследствената партида на Г. В. С. – баща, няма сервитут за ползване на кабелна линия”. В резултат на Консативния протокол № 6735531/17.02.2023г., КЕВР се разпоредила партидата да се прехвърли на името на ищеца, което е видно от констативен протокол № 1043356 1/31.03.2023 г. Собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбираните от закона клиенти при доставката на електроенергия за битови нужди,/чл. 92, чл.94а ,във вр. чл. 97 ал.1 т.4 ЗЕ, във вр чл. § 1, т. 2а от Допълнителните разпоредби на ЗЕ /. В това си качество, те са страна по продажбеното правоотношение с предприятието - краен снабдител, като последния е длъжен да осигури захранване с ел.енергия на притежавания или ползуван имот. В случая, ищецът е собственик на имот, захранен с ел.енергия и е потребител и страна по правоотношението със снабдителното дружество. Дружеството не е имало право да прекъсва захранването въз основа на молба, подадена от лице, което не е собственик на захранения с ел. енергия имот, като прекъсването на захранването по молба на трето лице е неправомерно. За процесния период, ищецът е бил лишен от възможността да използва ел. енергия неправомерно, което е и констатирано от доставчика с констативния протокол от 17.02.2023 г. Съгласно чл.32 от ОУ „Енерго-Про Продажби” АД носи отговорност за щети, нанесени на потребителите в случай при неправомерно прекъсване на електроснабдяването, като съгласно чл.34, ал.1 от ОУ случай, че потребителите останат без електрическа енергия по вина на „Енерго-Про Продажби” АД повече от 24 часа след получаването от „Енерго-Про Продажби” АД на уведомление от потребителя, „Енерго-Про Продажби” АД заплаща обезщетение на потребителя в размер на 30.00 лева и по 20.00 лева за всеки следващ период от 12 часа без осигурена електрическа енергия. Предявения иск е доказан както по основание и по размер, поради което следва да се уважи изцяло, като ответното дружество бъде осъдено да заплати на ищеца обезщетение на основание чл.34, ал.1 от Общите условия на договорите за продажба на електрическа енергия за оставане на имота му без ел.захранване повече от 24 часа по вина на ответника в размер на 30.00 лева за първия период от 12 часа и по 20.00 лева за всеки следващ период от 12 часа без осигурена електрическа енергия за период 365 календарни дни, считано от 27.05.2019г. до 27.05.2020г. на обща стойност от 7 469,97 евро, равностойност на 14 610.00 лева, ведно със законната лихва върху главницата считано от датата на предявяване на иска 23.02.2024г. до окончателното й изплащане. Възражението на ответника, че претенцията на ищеца е прекомерна е неоснователно, тъй като този размер на неустойката е изчислен по реда и размерите предвидени в чл.34, ал.1 от Общите условия на договорите за продажба на електрическа енергия, прието именно ответника. Предвид изложеното, решението на въззивния съд следва да се отмени, като доколкото не се налага извършване на нови процесуални действия поделото, следва да се постанови решение по съществото на спора, с което се уважи предявения иск. С оглед изхода на спора, в полза на ищеца следва да се присъдят направените по делото разноски за цялото производство, на основание чл.78, ал.1 ГПК. Разноските за трите инстанции, изразяващи се в заплатено адвокатско възнаграждение за първата и въззивната инстанции и заплатени държавни такси за трите инстанции са общо в размер на 2 406, 45 евро. Пред ВКС ищецът е представляван от адвокат, като представителството е осъществявано при условията на чл.38 ЗА, като в полза на пълномощника на ищеца следва да се присъди възнаграждение в размер на 500 евро, предвид характера на спора, неговата сравнително неска фактическа и правна сложност и обема на осъществената защита – изготвяне на касационна жалба, изложение на касационните основания и проведено едно съдебно заседание. Водим от горното, състав на ВКС