Определение № 232 от 07.06.2012 г. на ВКС по гр. д. № 253/2012 г.

Производството е по реда на чл.274, ал.2 във вр. с ал.1, т.1 от ГПК. Образувано е по частна жалба на Ч. Т. Ч. и Щ. Н. Ч. против определение №160/30.03.2012 г., постановено от състав на ВКС, първо отделение на гражданската колегия, по гр.д.№ 23/2012 г. Частната жалба е процесуално допустима. За да постанови обжалваното определение, състава на ВКС е приел, че молбата за отмяна на влязлото в сила решение е процесуално недопустима, тъй като е подадена след изтичането на преклузивните срокове за подаването на молбата по чл.305, ал.1, т.1 и т.5 от ГПК. Настоящият съдебен състав не споделя изводите на състава, постановил обжалваното определение. Представено е ново доказателство – медицински документ от 17.11.2011 г., за който се твърди, че е ново писмено доказателство, удостоверяващо ново обстоятелство по смисъла на чл.303, ал.1, т.1 от ГПК. От издаването на писменото доказателството, до подаването на молбата за отмяна на влязло в сила решение не е изтекъл преклузивния тримесечен срок, а относимостта на това доказателство ще следва да се прецени не в производството по чл.307, ал.1 от ГПК а при разглеждането на молбата по същество. По молбата за отмяна на влязлото в сила решение на основание чл.303, ал.1, т.5 от ГПК, съдът е приел, че с влизане в сила на решението на ВКС от 16.02.2011 г., молителите са узнали за същото и на това основание е приел, че молбата е подадена след изтичането на срока по чл.305, ал.1, т.5 от ГПК, докато доводите на молителите в тази насока са били, че са узнали за решението в значително по-късен период, без този довод да е обсъден и да се направи извод за срочността на подадената молба, предвид тези твърдения. Предвид изложеното, според настоящия състав на ВКС, определението на състава на ВКС следва да се отмени. Водим от горното, състава на ВКС, второ отделение на гражданската колегия