Определение № 153 от 16.01.2025 г. на ВКС по гр. д. № 1676/2024 г.

Производството е по реда на чл. 248, ал. 1 ГПК. Подадена е молба от М. М. Д. и М. Д. Д., с която се иска допълване на постановеното по делото определение, като им бъдат присъдени направените в производството по отмяна пред ВКС разноски за адвокатско възнаграждение. В срока за отговор ответната страна по молбата не е взела становище. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение намира, че молбата е постъпила в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна. С постановеното по настоящото дело определение № 2992/13.06.2024 г. е оставена без разглеждане молба вх. № 62614/02.11.2023 г. на Г. А. А. за отмяна на основание чл. 303, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК на влязлото в сила решение № 61/09.08.2019 г. по възз. гр. д. № 131/2018 г. по описа на Апелативен съд – Бургас, с което е потвърдено решение № 153/10.05.2017 г., допълнено с решение № 662/20.07.2017 г., постановени по гр. д. № 98/2011 г. на Окръжен съд – Бургас. Съдът не се е произнесъл по искането на ответниците по молбата за отмяна за присъждане на разноски за заплатено адвокатско възнаграждение. По делото са представени шест броя пълномощни/договори за правна защита, според които М. Д. и М. Д. са уговорили с „Law company Dobrev & Halachev“, със седалище Вашингтон, САЩ – „адвокатска кантора с водещи адвокати и управител - юрист и адв. Д.С.“ и са платили в брой адвокатско възнаграждение в размер на по 9800 лв. за всеки договор. По настоящото дело не е участвал адвокат, нито са представени писмени становища, изготвяни или подписани от адвокат. След извършена служебна справка, съдът констатира и че „Law company Dobrev & Halachev“ не е вписана като адвокатско дружество/адвокатско сдружение в никой от публичните регистри, водени от Висшия адвокатски съвет. При така установените факти, разноските на М. Д. и М. Д. за защита срещу молбата на Г. А. за отмяна на влязлото в сила решение на Апелативен съд – Бургас са недължими, тъй като адвокатска помощ по нея на ответниците не е оказана. Отделно от това, по делото липсват доказателства М. Д. и М. Д. да са упълномощавали адвокат за защита по молбата по чл. 303 ГПК. Предвид изложеното, молбата за допълване на определението в частта за разноските е неоснователна и следва да се остави без уважение. Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение