Определение № 385 от 31.05.2023 г. на ВКС по т. д. № 637/2023 г.

Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на Кооперация „Централен кооперативен съюз”, чрез процесуален пълномощник, срещу определение № 90/09.02.2023 г. по в. ч. т. д. № 48/2023 г. на Софийски апелативен съд, търговско отделение, 11-ти състав, в частта, с която е потвърдено определение от 19.09.2022 г. на Окръжен съд - Враца по т. д. № 61/2022 г. за оставяне без разглеждане на молбата на частния жалбоподател да бъде присъединен като кредитор в производството по несъстоятелност на „Костенец пейпър мил“ АД, поради депозиране на искането по чл. 629, ал. 4 ТЗ след провеждане на първото съдебно заседание на 19.05.2022 г. Частният жалбоподател счита, че определението е неправилно – незаконосъобразно и необосновано, по изложени в жалбата съображения. Моли за отмяна на атакувания съдебен акт и за уважаване на молбата. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК жалбоподателят поставя правни въпроси, за които твърди да са разрешени от въззивния съд в хипотезите на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК. Против частната касационна жалба е постъпил писмен отговор от „Костенец пейпър мил“ АД, чрез процесуален пълномощник, със становище за нейната недопустимост и евентуална неоснователност. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на второ отделение, като взе предвид становищата на страните и данните по делото, намира следното: Частната жалба е подадена от легитимирано лице, в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, но същата е процесуално недопустима. Със специалната разпоредба на чл. 613а, ал. 1 ТЗ законодателят е регламентирал изчерпателно кои от постановените от окръжните съдилища решения и определения в производството по несъстоятелност подлежат на обжалване по общия ред на Гражданския процесуален кодекс. Актовете на окръжните съдилища извън посочените в цитираната правна норма подлежат на обжалване само пред съответния апелативен съд – чл. 613а, ал. 3 ТЗ. В конкретния случай постановено от ОС - Враца определение по чл. 629, ал. 4 ТЗ е обжалвано пред АС - София, който се е произнесъл по съществото на частната жалба. Така постановеният въззивен съдебен акт е окончателен, тъй като същият не попада в кръга от определения, изброени в чл. 613а, ал. 1 ТЗ като подлежащи на касационен контрол. В този смисъл е и практиката на ВКС – вж. определение № 143 от 21.02.2019 г. по ч.т.д.№ 36/2019 г. на ІІ т.о., определение № 256 от 17.04.2019 г. по ч.т.д.№ 697/2019 г. на ІІ т.о. и др. Предвид горното, частната касационна жалба следва да се остави без разглеждане. Така мотивиран, съставът на Върховния касационен съд, Търговска колегия, второ отделение