Решение № 2681 от 10.03.2016 г. на ВАС по адм. д. № 159/2015 г.

Решение № 2681 от 10.03.2016 г. на ВАС по адм. д. № 159/2015 г., VIII о., докладчик председателят Теодора Николова Производство по чл. 208 и сл. АПК, вр. чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано по касационна жалба на "Екодом" ООД със седалище и адрес на управление в гр. Бургас, ж. к. "Славейков", бл. 68, вх. 6, ет. 2, ап. 5, представлявано от управителя Петър Иванов Манушкин, против Решение № 1880 от 10.11.2014 г. на Административен съд гр. Бургас по адм. д. № 307 по описа за 2014 г., в частта му, с която е отхвърлена жалбата на касатора против Ревизионен акт № 021301037/15.10.2013 г., на орган по приходите при ТД на НАП - Бургас, ИРМ Сливен, поправен с РА № 1315591/05.11.2013 г., потвърден с Решение № 405/20.12.2013 г. на директора на Дирекция "ОДОП" - Бургас при ЦУ на НАП, само по отношение на установените с РА данъчни задължения по ЗКПО. В касационната жалба се твърди, че съдебното решение в тази част е неправилно като постановено при пороци по чл. 209, т. 3 АПК, изразяващи се в: необосновани фактически изводи, че посочените заематели на търговското дружество не са разполагали с възможност да дадат описаните парични заеми. На първо място това се отнася за получен от семейството на управителя на РЛ банков кредит в размер на 35 000 лв. Същото се отнася и за посочените заематели физически лица, за които съдът е приел, че не е доказано да са дали заемите и да са разполагали със средства да го направят. За тези лица не е установено да са направили разходи на голяма парична стойност и неправилно техните декларации за даване на сумите не са взети предвид. Иска се отмяна на решението и на РА в посочената част и присъждане на направените разноски. Ответникът по касационната жалба ДД"ОДОП" Бургас при ЦУ на НАП не взема становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба в подробно становище по съществото на делото. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба и направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, намира жалбата процесуално допустима, а по съществото й съобрази следното: С оспорения пред Административния съд ревизионен акт № 021301037/15.10.2013 г., поправен с РА № 1315591/05.11.2013 г., са установени публични задължения на ревизираното лице, както следва: по ЗДДС за данъчен период 01.12.2011 г. - 31.12.2011 г. - данък в размер на 1 401,47 лева и лихви за просрочие в размер на 244,76 лева; по ЗКПО: за 2008 г. - данък в размер на 6 691,95 лева, за 2009 г. - 502.51 лева и 2011 г. - 1 198,79 лева, ведно с лихви за просрочие в общ размер 3 669.99 лева. С решение 405/20.12.2013 г. на директора на Дирекция "ОДОП"- Бургас при ЦУ на НАП ревизионният акт е потвърден изцяло. С Решение № 1880 от 10.11.2014 г. съдът е отменил акта само в частта относно определения данък по ЗКПО за 2011 г. - за разликата над 2 040.11 лева до определения размер на данъка от 2 129.53 лева и съответните лихви за просрочие- за разликата над 256.76 лева до определения размер от 270.84 лева. Жалбата на дружеството в останалата й част е била отхвърлена. Касационната жалба на дружеството е против първоинстанционното решение само относно оспорените и потвърдени данъчни задължения по ЗКПО и в останалата си част то е влязло в сила. Не е било спорно пред първоинстанционния съд, не се оспорва и в касационната жалба, че при извършен в хода на ревизията анализ на паричните средства по счетоводна сметка 501 - "Каса" на ревизираното дружество, е констатирано, че за определени дни през 2008 г. и 2009 г. сметката е с кредитно салдо (напр. към 27.05.2008 г. началното салдо по сметката е 104 6.56 лева, а за деня са извършени плащания в размер на 7 170 лева, като сумата от 6 123.44 лева е с неустановен произход; на 04.06.2008 г. началното салдо по сметката е 1 610.04 лева, а за деня са извършени плащания в размер на 6 864 лева, като не е установен произходът на 5 253.96 лева и т. н.). Общата сума на отразените по дебита на сметка "Каса" парични средства, чийто произход е намерен от приходните органи за неустановен в ревизионното производство, възлиза на 66 929.94 лева- за 2008 и 24 710.37 лева- за 2009 г. За 2011 г. са установени недекларирани приходи от продажби на фактическите основания, обосноваващи и начисляване на ДДС за периоди през 2011 г./първоинстанционното решение, в частта с което е отхвърлена жалбата против тази част на РА е влязло в сила/. Ревизираното лице е твърдяло, че произходът на тези средства е от предоставени от съдружниците под формата на финансиране парични средства, отразени по дебита на сметка 501 "Каса" в кореспонденция със сметка 498/1 "Други дебитори", в размери, както следва: за 2008 г. - 66 900 лева от управителя Петър Манушкин; за 2009 г. - 10 000 лева и 26 000 лева, съответно от Манушкин и от съдружника Атанас Стоев. След осъществени насрещни проверки на посочените от съдружниците като заемодатели на парични средства, органите по приходите са приели, че към момента на сключване на договорите за заем тези лица не са разполагали със средства в посочения размер. Не са кредитирани обясненията на посочените като заемодатели физически лица. При това е прието, че съдружниците не са внесли в касата на дружеството парични средства в посочения размер и тези средства са с неустановен произход. Констатирано е също, че в представения от ревизираното лице отчет за паричните потоци за 2008 г. и за 2009 г. не са отразени данни за получени или предоставени на дружеството заеми в раздел "Парични потоци от финансовата дейност", а са отчетени постъпления само в раздел "А" " Парични потоци от основната дейност- парични потоци, свързани с търговски контрагенти и лихви". С посочените обстоятелства е обосновано наличието на предпоставките, предвидени в нормата на чл. 122, ал. 1, т. 7 от ДОПК и ревизията е извършена по особения ред на чл. 122 - 124а от ДОПК. На основание чл. 122, ал. 4 от ДОПК е определена годишна данъчна основа за КД за 2008 в размер на 67 745.03 лева и корпоративен данък за довнасяне в размер на 6 692.99 лева, както и данъчна основа за 2009 г. в размер на 5 025.18 лева и данък в размер на 502.51 лева. За 2011 г. установеното задължение е 1 198,79 лева главница. Спорно пред АС е било дали съдружниците са разполагали с необходимите парични средства и дали са ги придобили, съгласно посочените в писмените обяснения източници - банков кредит, получен от Даниела Георгиева Иванова- Манушкина през 2007 г.; паричен заем в размер на 25 000 лева от Христо Грудев по договор за заем от 09.11.2007 г.; паричен заем в размер на 6 900 лева от Цветомир Вълков по договор за заем от 05.09.2008 г.; паричен заем в размер на 19 500 лева от Милена Атанасова по договор за заем от 10.01.2009 г.; паричен заем в размер на 9 100 лева от Цветомир Вълков по договор за заем от 05.09.2008 г. Решението е правилно. По отношение на данъчните задължения по ЗКПО за 2011 г. няма никакви конкретни оплаквания в касационната жалба, а и РЛ не обжалва установените въз основа на същите фактически констатации - за укрити приходи от продажби, задължения по ЗДДС, поради което при установеното от първоинстанционния съд, че са налице недекларирани приходи от продажби за този данъчен период, правилно върху тях е определен корпоративен данък, затова като съответно на материалния закон решението, в частта му, с която е отхвърлена жалбата против РА относно задължения по ЗКПО за 2011 г. следва да остане в сила. Решението е правилно и в останалата обжалвана част. За да отхвърли жалбата на РЛ против РА в частта му, относно установените задължения по ЗКПО за 2008 и 2009 г., първоинстанционният съд е приел, че ако РЛ твърди, че е получило парични средства на заем, които могат да оправдаят произхода на получените от дружеството суми, то следва да докаже както възможността на заемателите да дадат заемите, така и самото предаване на сумите по реалните договори за паричен заем. Настоящият състав на касационната инстанция споделя тези принципни съображения, както и мотивите, че само от факта, че посочените като заемодатели лица не са правили значителни разходи в периода, посочен да са дали заемите, не може обосновано да се заключи осъществяването на посочените факти с правно значение. Следва да се подчертае, че в касационната жалба не се оспорват основанията за извършване на процесната ревизия по реда на чл. 122 и сл. ДОПК, нито фактическите констатации за това. Пред първоинстанционния съд не е опровергано и установеното, че съгласно счетоводните записвания на ревизираното дружество няма отразяване на парични помощи от страна на съдружниците в полза на собственото им дружество, което поставя под съмнение истинността на писмените им обяснения за обратното в ревизионното производство. При липса на доказана възможност на заемателите да дадат пари назаем и липса на доказателства за предаването на сумите /по договорите за заем предаване на сумите не е отразено, не са приложени и разписки, банкови извлечения или други документи, удостоверяващи това обстоятелство, както обосновано е приел първоинстанционния съд/, съдът правилно е приел, че констатациите на ревизионния акт, издаден по особения ред на чл. 122 и сл. ДОПК, не са опровергани. Правилно съдът е преценил събраните в ревизионното производство писмени обяснения на трети лица за даване на парични заеми. В писмени обяснения Цветомир Вълков е посочил, че предоставените на управителя на РЛ средства са от спестявания и от банков заем, получен от "Райфазенбанк", които е съхранявал в сейф. С право съдът е взел предвид, че липсват доказателства, че към момента на подписване на договора за заем - 05.09.2008 г. заемодателят е разполагал със сумата от 16 000 лева. Обстоятелството, че е работил по трудови правоотношения и е получавал трудово възнаграждение, за което свидетелства представеното извлечение от трудовата му книжка, само по себе си не означава, че е разполагал със свободни средства в посочения размер, които да предостави в заем и то в посочения момент. Първоинстанционният съд обосновано е приел, че не е житейски достоверно, заемодателят да е получил банков заем с лихва по-висока от уговорената по процесния договор за заем и да е употребил по посочения начин получената сума от кредита. Това се отнася и за сключването на безлихвен заем за срок от 20 години между Милена Атанасова и Атанас Стоев. Към тези мотиви следва да се добави, че съгласно обясненията на Вълков до края на 2009 г. заемателят е върнал заетата сума изцяло, заедно с лихвите, поради което въпросната сума не може да служи като оправдание за извършените през 2008 и 2009 г. разходи на физическото лице съдружник. Установеното при ревизията, че изтегленият от съпрузите Манушкини потребителски заем през 2007 г. е бил изцяло усвоен през същата година не е било опровергано с никакви доказателствени средства, а от друга страна - те е следвало и да погасяват задълженията си по този заем, заедно с лихвите в ревизираните периоди, за което не са събирани никакви доказателства как е ставало. Обосновано съдът е приел, че не е установена възможността на Христо Грудев да предостави заем от 25 000 лева по договора от 09.11.2007 г. Получаването на сума от 30 000 лв от него през 2005 г. не е доказателство, че две години по-късно лицето е разполагало със сумата, още по-малко, че я е предоставило на управителя на РЛ. Предвид изложеното, първоинстанционното решение в обжалваната част не страда от пороците, посочени в касационната жалба, поради което и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение