Определение № 382 от 21.12.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1288/2012 г.

Производството е по чл.248 ГПК по молбата на адвокат Ж. като процесуален представител на Р. Д. Р., А. Д. Б. и Н. Д. В. вх. № 11616/03.ХІІ.2012г. за присъждане на направените от тях по делото разноски за касационната инстанция. С определение № 17/17.І.2013г. ВКС спря производството по молбата до постановяването на решение по тълк.д. № 6/2012г. на ОСГТК. ОСГТК се е произнесъл по тълкувателното дело с решение от 06.ХІ.2013г., при което производството по делото следва да бъде възобновено. Ответникът по молбата [фирма] [населено място], [община], в отговора си по реда на чл.248 ал.2 ГПК е изложил съображения за нейната неоснователност. ВКС на РБ, състав на ІV ГО, намира, че молбата е допустима /подадена е в срока по чл.248 ал.1 ГПК и от легитимирана страна/, но разгледана по същество – неоснователна, съображенията за което са следните: С определението си по настоящото дело № 1202/13.ХІ.2012г. ВКС на РБ не е допуснал касационно обжалване /по касационната жалба на [фирма]/ на решението на Добричкия окръжен съд от 20.ХІІ.2011г. по гр.д. № 729/2012г., с което е обезсилено решението на Добричкия РС по гр.д. № 3480/2010г., с което са отхвърлени предявените от Р. Д. Р., А. Д.Б. и Н. Д.В. срещу дружеството осъдителни искове, и делото е върнато на същия съд за ново разглеждане от друг състав. В мотивите на определението си съдът е посочил, че по претенцията на ответниците по касация /молителите в настоящото производство/ за присъждане на разноски за касационната инстанция следва да се произнесе съдът, на който делото е върнато за разглеждане по същество след обезсилването на първоинстанционния съдебен акт, по аргумент от чл.294 ГПК. Молбата следва да бъде оставена без уважение. Съгласно чл.78 ал.1 ГПК заплатените от ищеца такси, разноски по производството и възнаграждение за един адвокат се заплащат от ответника съразмерно с уважената част от иска. Тълкуването на тази разпоредба налага извод, че преценка дали за ищеца е възникнало право разноските му по делото да бъдат заплатени от ответника може да се извършва само въз основа на постановен по делото съдебен акт, определящ изхода на спора между страните. В разглеждания случай такъв акт не е налице. След обезсилването на първоинстанционното решение спорът е висящ пред Добричкия районен съд, който дължи произнасяне по него, съобразно което същият съд следва да се произнесе и по разноските на страните, в т.ч. и за водене на делото във ВКС. Аргументи в този смисъл съдът черпи и от чл.294 ал.2 ГПК, както и от т.4 и т.5 от тълкувателното решение по тълк.д. № 6/2012г. на ОСГТК. Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО,