Определение № 50 от 07.02.2018 г. на ВКС по т. д. № 645/2017 г.

Производството е по реда на чл. 248 от ГПК. Образувано е по молби от страна на процесуалния представител на [фирма]-гр. София за изменение по реда на чл.248 ГПК В ЧАСТТА ЗА РАЗНОСКИТЕ на решение №225/11.12.2017 г. по т.д. №645/17 на Второ т.о. на ВКС като се присъди допълнителна сума в полза на дружеството– молител като възнаграждение на основание чл.78 ал.8 ГПК за юрисконсулт- представител на страната в инстанциите по същество и пред ВКС. Ответникът по молбите по чл. 248 от ГПК изпраща писмено становище за неоснователност на претенцията. Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като обсъди доводите и възраженията на страните и представените доказателства, намира за установено следното: Молбата е неоснователна. С решението,чиято корекция ссе претендира в частта за разноските, ВКС е определил юрисконсултско възнаграждение на молителя при условията на чл.78 ал. 8 ГПК в ред. й в ДВ бр.8/2017 г., според която възнаграждението при представляване от юрисконсулт, което съдът присъжда като разноски, не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл.37 от Закона за правната помощ. Следователно до този максимален размер, съдът може сам да определи съответния размер по свое усмотрение и преценка. Тази разпоредба съдържа в себе си процесуалноправна норма, която принципно се прилага и за заварени процесуални правоотношения, поради което и няма основание за прилагането на предходната редакция в ДВ бр.59/2007 г., каквито доводи се навеждат в настоящата молба. По отношение на размера на останалата част от присъдените в нейна полза разноски страната-молител не навежда оплаквания. С оглед изложеното последната се явява неоснователна. Мотивиран от горното, ВКС, Второ т.о.