Определение № 1001 от 09.11.2023 г. на ВКС по т. д. № 1261/2023 г.

Производството е по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК. Образувано е по частна жалба на Р. Д. Д., чрез процесуален пълномощник, против определение № 70/26.01.2011 г. по ч. т. д. № 44/2011 г. по описа на ВКС, ТК, I-во отделение, с което е потвърдено разпореждане от 16.03.2010 г. по гр. д. № 3502/2007 г. на Софийския градски съд за връщане на касационната жалба на Р. Д. срещу решението от 25.09.2009 г., постановено по същото дело. Жалбата има характер на частна касационна, макар към нея да не е приложено изложение по смисъла на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК. В частната жалба се твърди неправилност на указанията на първия състав на ВКС, че определението е необжалваемо. Поддържа се, че контролът по отношение на разпореждането за връщане на касационната жалба е двуинстанционен и тъй като същото не е съобщено на страната следва да се счита, че жалбата е подадена в срок. Моли се делото да се разпредели за разглеждане в Гражданска колегия на ВКС, като се излагат доводи, че предметът на спора е гражданскоправен и поради това постановеното от състав на Търговска колегия на ВКС определение освен неправилно е и нищожно – изхожда от некомпетентен съд. Настоящият съдебен състав намира, че частната касационна жалба е недопустима и като такава следва да се остави без разглеждане, тъй като обжалваното определение не подлежи на последващ контрол. Определението на ВКС е постановено преди изменението на чл. 274, ал. 2 ГПК /ЗИДГПК, обн. ДВ, бр. 50/2015 г./. Съгласно приложимата към този момент разпоредба, когато определенията по ал. 1 са постановени от въззивна инстанция, те подлежат на обжалване с частна жалба пред Върховния касационен съд, а определенията по ал. 1, постановени от състав на Върховния касационен съд, подлежат на обжалване пред друг състав на същия съд. При действието на тази разпоредба на закона не е съществувал спор в теорията и практиката, че разпореждането за връщане на касационна жалба подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд и неговото определение е окончателно. С оглед горното съдът намира, че атакуваното определение е влязло в сила от датата на неговото обявяване – 26.01.2011 г., с оглед на което не могат да се черпят аргументи за евентуалната му обжалваемост от мотивите на Тълкувателно решение № 2/2018 от 23.06.2022 г. на ОСГТК на ВКС, постановено във връзка с последващото изменение на чл. 274, ал. 2 ГПК. Водим от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение