Решение № 3789 от 23.03.2009 г. на ВАС по адм. д. № 11775/2008 г.

Решение № 3789 от 23.03.2009 г. на ВАС по адм. д. № 11775/2008 г., I о., докладчик председателят Панайот Генков Производството е по реда на чл. 208 от АПК, във вр. чл. 160, ал. 6 от ДОПК. Образувано е по касационна жалба на Теодора Славчева Спирова, подадена чрез адв. Юлия Данева, срещу решение № 1033/16.07.2008 г. по адм. дело № 819/2008 г. на Административен съд - гр. Варна, I адм. отделение, VIII състав, с което е отхвърлена жалбата й против РА № 1800797/11.12.2007 г., в частта потвърдена с Решение № 41/29.02.2008 г. на директора на Дирекция "ОУИ" - гр. Варна при ЦУ на НАП, с която са определени задължения по чл. 35 от ЗОДФЛ (отм.) за 2003 г. - данък за довнасяне в размер на 16318, 28 лв. и лихви - 7688, 63 лв., 2004 г. - данък за довнасяне в размер на 1828, 90 лв. и лихви - 626, 12 лв., 2005 г. данък за довнасяне - 36, 60 лв. и лихви 7, 90 лв. В касационната жалба се твърди, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, постановено е при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и е необосновано-отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Касаторът моли обжалваното решение да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което да се отмени РА и потвърждаващото го решение като незаконосъобразни. Ответникът - директорът на Дирекция "ОУИ" гр. Варна при ЦУ на НАП не изразява становище. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба в подробно становище по съществото на делото. Касационната жалба е постъпила в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, но разгледана по същество е неоснователна. За да отхвърли жалбата на Теодора Славчева Спирова, АС - гр. Варна е установил следното: Процесното ревизионно производство е извършено по реда на чл. 122 от ДОПК, като основание за това са обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 7 от с. к. По делото не е оспорен факта, че през 2003 г. и 2004 г. задълженото лице освен декларираните приходи от търговска дейност е реализирало и доходи осчетоводени при търговеца по сметка 492 "Разчети със собственика" общо в размер на 117914, 84 лв. за периода 2003 -2006 г. Спорен според съда е въпросът относно произхода на тези парични средства, като за 2003 г. това се отнася за сумата от 78400 лв., а за 2004 г. - 34800 лв., декларирани от жалбоподателката като заеми получени от трети лица. АС е посочил, че в случая доказването следва да обхване не само факта на предаване на сумите по договорите за заем, но и възможността на заемодателите да предоставят в заем посочените суми, тъй като само установяването на произхода на тези средства спрямо третите лица би довело до опровергаване на правното основание, на което са се позовали данъчните органи. За да приемат, че част от сумите по договорите за заем са недоказани, органите по приходите са се позовали на обстоятелството, че заемодателите не са представили доказателства за спестяванията си, сочени като източник на заетите суми. В тази връзка и при липсата на нормативно установено задължение за съхраняване на паричните средства на влог, органите по приходите са извършили задълбочен анализ на получените доходи от трудови възнаграждения и след приспадане на минималните разходи за парична издръжка за съответната година по данни на ТСБ - Русе, както и на нормативно заложените разходи - за данъци и осигуровки за сметка на работника, а по отношение на самоосигуряващите се лица - и на нормативно признатите разходи, са определили разполагаемата част от реализираните доходи, и само тази част е призната като дадена в заем на жалбоподателката. В тази връзка първоинстанционният съд е приел, че така извършения по-горе анализ от органите по приходите е правилен. Действително според съда анализът е извършван по отношение на доходите през годината предхождаща отпускането на заема, но доказването на твърдението, че отпуснатите в заем средства са от дългогодишни спестявания на заемодателите, е в тежест на задълженото лице. Съобразно изложеното съдът е приел, че жалбоподателят не е представил доказателства относно произхода на средствата по процесните договори за заем, с оглед на което е обосновал извода, че правилно данъчните органи са определили данък по чл. 35 от ЗОДФЛ (отм.) за 2003 г. в размер на 16963, 28 лв. и за 2004 г. в размер на 2595, 70 лв. По отношение на определените задължения по чл. 35 ЗОДФЛ (отм.) за 2005 г. съдът е приел, че жалбата е неоснователна, като се е позовал на разпоредбата на чл. 15 от ЗСч и определението за ДМА дадено в § 1, т. 53 от ЗКПО (отм.). Според съда активи под 500 лв. не следва да се квалифицират като ДМА и върху тях не се начисляват амортизации. В решението е посочено, че изискванията на § 1, т. 53 от ЗКПО (отм.) са алтернативни, като в тежест на жалбоподателя в случая е да представи доказателства, за възприетия съгласно счетоводната си политика стойностен праг на същественост за дълготрайни активи, в случай, че е по-малък от 500 лв., а такива в случая не са представени. Съобразно горното, АС е обосновал извода, че след като актива не отговаря на изискванията да е ДМА за данъчни цели, неправилно са му начислявани амортизации и като са преобразували с тях финансовия резултат на търговеца, органите по приходите са постановили правилен РА в тази част. С оглед изложеното, АС - Варна е обосновал извода, че данъчният орган правилно е приложил нормата на чл. 122, ал. 1, т. 7 от ДОПК и е отхвърлил жалбата срещу РА като неоснователна. Така постановеното решение е правилно. В мотивите на обжалваното решение е обсъдена подробно и последователно фактическата страна по спора, направените възражения пред първоинстанционния съд и са формирани изводи за законосъобразност на обжалвания РА. Съдът е констатирал, че по делото е безспорно установено от фактическа страна обстоятелството по чл. 122, ал. 1, т. 7 от ДОПК. Съгласно тази разпоредба данъчният орган може да приложи установения от съответния закон размер на данъка към определената от него по реда на ал. 2 от същата разпоредба основа, когато е налице едно от обстоятелствата и в случая това е относно несъответствие на декларираните приходи, доходи и източници за финансиране на стопанската дейност на ревизираното лице с имущественото и финансовото му състояние за ревизирания период. Обсъдени са процесните договори за заем, техният характер на частни диспозитивни документи, формалната им доказателствена сила, която не се простира върху датата на съставянето им и че чрез тях не се доказва получаването им от задълженото лице, както и непредставянето на доказателства от страна жалбоподателя относно произхода на средствата предоставени от заемодателите. Съгласно чл. 124, ал. 2 от ДОПК в производството по обжалване на ревизионен акт при извършена ревизия по чл. 122 от кодекса, фактическите констатации в него се смятат за верни до доказване на противното, когато наличието на основанията по чл. 122, ал. 1 е подкрепено от събраните доказателства. Въз основа на анализ административният съд е направил обоснован извод, че констатациите на РА не са оборени от жалбоподателката. Този негов извод е правилен и в съответствие с доказателствата по делото. По изложените съображения следва да бъде прието, че решението на АС - гр. Варна не страда от пороците, изложени в касационната жалба и следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК, Върховният административен съд, първо А отделение,