Определение № 12940 от 16.12.2025 г. на ВАС по адм. д. № 11750/2025 г.

Производството е по реда на чл.166, ал.4 АПК, във връзка с чл.27, ал.9 ЗПЗП. Образувано е по подадена частна жалба от Изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“/ ДФЗ/ срещу определение №1412 от 10.11.2025 г. постановено по адм.д.№826 по описа на Административен съд София област за 2025 г. С атакуваното определение, след трето по ред направено искане е спряно допуснатото по закон предварително изпълнение на АУПДВ № 01-0800/161#2 от 13.06.2025 г. издаден от Изпълнителния директор на ДФЗ. Частният жалбоподател твърди, че постановеното определение е неправилно, тъй като съдът не е изяснил фактическата обстановка относима към спора и това е довело до неправилно прилагане на материалния закон. Не се установяват предпоставките за прилагане на чл.166, ал.2 АПК. Тълкуването на нормата направено от АССО противоречи на практиката на ВАС. Възразява се срещу приетото от съда, че размера на установеното задължение не позволява неговото безпроблемно погасяване, а и би засегнало разходната част на бюджета за социални дейности и следователно има пряко и неблагоприятно отношение за жителите на община Сливница. Частният жалбоподател сочи, че настъпването на значителна и трудно поправима вреда следва да се докаже, а не да се почива само на предположения, както е в случая. В пределите на преценката на съда не попадат вреди от материален или финансов характер и те не могат да бъдат основание да бъде постановено спиране. Вредите следва да са значителни, за да обосноват спирането. В конкретния случай доказателства в този смисъл не са представени от община Сливница, чиято е доказателствената тежест. Твърдението е, че предварителното изпълнение ще навреди на реализацията на множество социално значими и комунални дейности и до значителен недостиг в бюджета на общината. Искането по чл.166, ал.2 АПК може да се основава само на нови факти и обстоятелства - такива които са се осъществили след издаването на акта. Следователно неправилно съдът се е позовал на приходни и разходни пера на бюджета, който е приет преди издаването на АУПДВ. Със същите аргументи се оспорва и приетото, че изпълнението на АУПДВ би затруднило реализирането на дванадесет броя проекти, по които общината работи и е поела ангажименти. По тези съображения се иска определението да бъде отменено както и допуснатото с него спиране на предварителното изпълнение на АУПДВ. Ответникът по частната жалба – Община Сливница не изразява становище. Върховен административен съд, състав на осмо отделение, като обсъди допустимостта на частната жалба, направените в нея оплаквания и съобрази становищата на страните, намира следното: Частната жалба е процесуално допустима, като подадена от легитимирана страна, в преклузивния срок по чл. 230 АПК и срещу подлежащ на оспорване съдебен акт. Разгледана по същество е неоснователна. Производството пред АС София град е образувано по жалба на Община Сливница срещу посочения АУПДВ изх.№ № 01-0800/161#2 от 13.06.2025 г. издаден от изпълнителния директор на ДФЗ, с който е установено подлежащо на възстановяване публично държавно вземане в общ размер на 1 036 788.97 лв. с ДДС. С обжалваното определение съдът е спрял допуснатото по силата на чл. 27, ал. 9 от Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП) предварително изпълнение на оспорения административен акт. За да постанови този резултат, съдът е приел, че предварителното изпълнение на посоченото задължение би довело до значителни и трудно поправими вреди за Община Сливница, с оглед размера на установеното вземане и дейностите, които общината следва да осъществява и финансира. Позовавайки се на утвърдения в общината бюджет за 2025 г. и проектите по които общинската администрация е поела ангажименти, както и обстоятелството, че липсата на средства за покриване на предвидените в бюджета разходи би засегнало по-голяма част от населението на община Сливница, съдът е приел, че предварителното изпълнение на АУПДВ може да стане причина за съществено затруднение при осъществяване функциите на органа на местната власт. Засягането на разходната част на бюджета би затруднило изпълнение на социалните дейности и следователно би се отразило върху населението на общината. Предвид това, решаващият състав се е позовал и на практиката на ВАС, според която доказателствата установяващи финансовото състояние на искателя съпоставени с размера на задължението обуславят невъзможност същото да бъде изпълнено. Следователно да се направи извод за реална опасност от настъпване на трудно поправима вреда по смисъла на чл.166, ал.2 АПК. Обжалваното определение е валидно, допустимо и правилно постановено. По предписанието на разпоредбата на чл. 27, ал. 9 ЗПЗП обжалването на издадените от изпълнителния директор на ДФЗ или от оправомощените от него длъжностни лица, АУПДВ не спира изпълнението им. При допуснато по силата на закона предварително изпълнение на акта изпълнението му може да бъде спряно по реда на чл. 166, ал. 4 АПК и при условията на чл. 166, ал. 2 АПК. В казуса, доказателствената тежест за установяване наличието на предпоставките за спиране изпълнението на оспорения АУПДВ е на Община Сливница и тя е представила доказателства, въз основа на които да се направи извод, че предварителното изпълнение на този утежняващ акт може да й причини значителна или трудно поправима вреда. Споделят се изложените от първоинстанционния съд мотиви, че са налице всички предпоставки за допустимост и основателност на искането за спиране на предварителното изпълнение на АУПДВ. Процесуалният представител на община Сливница е твърдял пред административния съд, че наложената му санкция е в размер, който при заплащане, би затруднил дейността на общинската администрация и изпълнението на бюджета за 2025 г. така както е приет. Представени са доказателства, какви са приходите и разходите предвидени в този бюджет, какви са дейностите, които следва да бъдат финансирани от него и е обосновано, че предварителното изпълнение би довело до големи и трудно преодолими затруднения за общината. Споделя се преценката на решаващият състав, че се касае за публично вземане със значителен размер, което създава реална възможност от настъпване на трудно поправими или значителни вреди за оспорващия, изразяващи се в пълна невъзможност да осъществява дейността си, а това би се отразило негативно на населението на община Сливница. В този смисъл предварителното изпълнение нанася вреди не само на общината като юридическо лице, а доколкото тя действа в интерес на други субекти и осъществява социална дейност, се отразява и на жителите й. Това е вреда несъизмерима с преследваната цел /чл. 6, ал. 5 АПК/ и предполага въздържане от действия по изпълнението до приключване на процеса по оспорването на акта. В подкрепа мотивите на съда е и тълкуването на СЕС по дело С-603/2023 г. относно преценката, която дължи съда при произнасянето си във връзка с допуснато по закон предварително изпълнение. Тя касае не само предвидените в чл.166, ал.2 АПК предпоставки, но и евентуалната основателност на жалбата. В конкретния случай се касае за задължения възникнали от неправилното изпълнение за задължения по договор №23/321/01132 от 19.11.2012 г. и това би могло, след конкретен анализ на всички приложени доказателства по делото, евентуално да обоснове основателност на подадената от община Сливница жалба срещу АУПДВ. По изложените съображения определението на първоинстанционния съд е правилно и следва да бъде оставено в сила. Мотивиран така, Върховен административен съд, състав на осмо отделение