Определение № 73 от 07.01.2025 г. на ВАС по адм. д. № 11232/2024 г.

Производството е по чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по частна жалба Г. И. Ц. и П. П. Б., чрез настойника си К. П. Б., срещу определение № 19495 от 10.10.2024 г. по адм.д. № 14/2021 г. по описа на Административен съд София- град, с което е оставена без разглеждане жалбата на Г. И. Ц. и П. П. Б. срещу Заповед на заместник министъра на регионалното развитие и благоустройството, с която са утвърдени Насоки за провеждане на процедура за директно предоставяне на безвъзмездна финансова помощ, Приоритетна ос 5: „Регионална социална инфраструктура“, процедура: BG16RFOP001-5.002 „Подкрепа за деинституционализация на социалните услуги за възрастни и хора с увреждания” (Насоки), както и одобрените с тази заповед Насоки и е прекратено производството по делото. Счита определението за неправилно, тъй като е нарушено правото им на защита с трето подред прекратяване на делото и липсата на произнасяне по същество и се нарушава се правото им на достъп до справедлив съдебен процес. Съдът неправилно разделил конкретният акт на Насоките, приети със заповедта като самостоятелна процедура, докато те са част от директното предоставяне на безвъзмездна финансова помощ BG16RFOP001-5.002 "Подкрепа за деинституционализация на социалните услуги за възрастни и хора с увреждания" по приоритетна ос 5 „Регионална социална инфраструктура" на Оперативна програма „Региони в растеж"2014-2020. Съдът не взел предвид изложените основания за нищожност, респективно незаконосъобразност на заповедта и одобрените с нея Насоки: противоречие с чл. 5, чл. 9 и чл. 10 и на чл. 19 от Конвенцията на ООН за правата на хората с увреждания (КПХУ); противоречие с целта на Конвенцията на ООН за правата на хората с увреждания; противоречие с разпоредбите на Регламент (ЕС) № 1303/2013, с правото на ЕС, с националното право и на ЗУСЕФСУ с оглед забраната за дискриминация; противоречие с чл. 4 ал.1 от на ЗУСЕСИФ, противоречието с целта на Оперативна програма „Региони в растеж" 2014-2020 (ОПРР); противоречие на Оперативна програма „Региони в растеж" 2014-2020 (ОПРР) с Разпоредбите на Регламент (ЕС) № 1303/2013; нарушение на административнопроизводствените правила по смисъла на чл.146, т. 3 от АПК, които счита, че са относими и относно допустимостта на жалбата. Ответната страна е представила писмен отговор. Частната жалба е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на оспорване пред съда е Заповед № РД-02-36-287/30.03.2018 г. на заместник министъра на регионалното развитие и благоустройството и ръководител на УО на ОПРР и утвърдените с тази заповед Насоки за провеждане на процедура за директно предоставяне на безвъзмездна финансова помощ, Приоритетна ос 5: "Регионална социална инфраструктура", процедура: В.-5.002 "Подкрепа за деинституционализация на социалните услуги за възрастни и хора с увреждания" на Оперативна програма „Региони в растеж“ 2014-2020. Съдът е изложил, че процедурата за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ (БФП) BG16RFOP001-5.002 „Подкрепа за деинституционализация на социалните услуги за възрастни и хора е увреждания“ е насочена към осигуряване на достъп до качествени социални услуги за лица с увреждания и възрастни хора в съответствие с Плана за действие за периода 2018-2021г. за изпълнение на Националната стратегия за дългосрочна грижа. За осигуряване на дългосрочна грижа и деинституционализация на грижата за лицата с увреждания и възрастните хора, зависими от грижа в Плана за действие са предвидени четири мерки: мерки за осигуряване на подкрепа в домашна среда и в общността на лица с увреждания и възрастни хора, зависими от грижа; мерки за осигуряване на качествени социални услуги в общността за лица, настанени в специализирани институции с недобри условия на живот и качество на грижа и поетапно закриване на институции; мерки за повишаване на ефективността на системата за дългосрочна грижа; изграждане на необходимата инфраструктура за предоставяне на социални и интегрирани здравно-социални услуги за лица с увреждания и възрастни хора, зависими от грижа; За осъществяване на горепосочените мерки е предвидено одобряването и реализирането по Плана на операция по ОПРР 2014-2020 „изграждане и ремонт на необходимата инфраструктура и доставка на необходимото обзавеждане и оборудване за създаване на социални услуги в общността“; по операцията се финансира изграждането, ремонта, обзавеждането и оборудването, необходими за създаване на следните нови услуги: · 6 Дневни центрове за подкрепа на лица с различни форми на деменция и техните семейства · 68 Центрове за грижа за хора с увреждания и възрастни хора (за лица с психични разстройства, лица с умствена изостаналост, лица с различни форми на деменция и възрастни хора в невъзможност за самообслужване) Конкретни бенефициери по процедурата са общини на територията на Република България, съгласно Картите на услугите за подкрепа в общността и на резидентните услуги към Плана за действие за периода 2018-2021г. за изпълнение на Националната стратегия за дългосрочна грижа и получили финансиране за изграждане на социалната инфраструктура по ОП „Региони в растеж". Насоките са издадени в изпълнение на Плана за действие за периода 2018-2021 г. за изпълнение на Националната стратегия за дългосрочна грижа (приет с Решение № 28 от 19 януари 2018 г. на Министерски съвет (Планът за действие), както и в съответствие с Картата на резидентните услуги и Картата на услугите за подкрепа на общността, утвърдени с решение от 22.02.2018 г. на междуведомствена работна група за управление и координация на процеса за деинституционализация на грижата за възрастните хора и хората с увреждания. Съдът е приел, че именно в тези два акта са предвидени дейностите, които ще се финансират в рамките на ОПРР, както и конкретният размер на финансирането. В Плана за действие е посочено изрично, че по ОПРР се финансира операция със следните дейности: изграждането, ремонта, обзавеждането и оборудването, необходими за създаване на следните нови услуги:6 Дневни центрове за подкрепа на лица с различни форми на деменция и техните семейства; 68 Центрове за грижа за хора с увреждания и възрастни хора (за лица с психични разстройства, лица с умствена изостаналост, лица с различни форми на деменция и възрастни хора в невъзможност за самообслужване).Конкретните общини и конкретният размер на финансирането са определени с Картата на резидентните услуги и Картата на услугите за подкрепа на общността. Съдът е приел, че в случая дейностите, посочени за безвъзмездна финансова помощ в Насоките, одобрени със заповед №№ РД-02-36-287/30.03.2018г., които оспорват жалбоподателите, не са в резултат на приемането на Насоките, а в резултат на приетите План за действие и Картите на резидентните услуги и на услугите за подкрепа на общността, които по своя характер са политически актове, доколкото са свързани с определяне на държавни политики в областта на социалните услуги. Изложил мотиви, че за да е налице пряк интерес е необходимо с отмяната на обжалвания акт непосредствено да се отстранява настъпила или настъпваща от изпълнението му вреда, т.е. да е налице действително и незабавно удовлетворяване на съответното лице. В случая, освен че не съществува възможност да се търси съдебна защита, липсва пряк и личен интерес на жалбоподателите от оспорване, който възниква при пряко засягане или застрашаване на законни интереси, субективни права или свободи. За да е налице пряк интерес е необходимо с отмяната на обжалвания акт непосредствено да се отстранява настъпилата или настъпваща от изпълнението му вреда, т.е. да е налице действително и незабавно удовлетворяване на съответното лице. А личен е интересът на физическо или юридическо лице да защити свои субективни права, свободи или законни интереси. Жалбоподателите не са сред допустимите бенефициенти по процедурата, във връзка с която и със заповед № РД-02-36-287/30.03.2018г. на ЗМРРБ са одобрени Насоки за провеждане на процедура за директно предоставяне на безвъзмездна финансова помощ BG16RFOP001-5.002 „Подкрепа за деинституционализация на социалните услуги за възрастни и хора с увреждания”. Дори и да съществува процесуална възможност насоките да бъдат отменени, за тях няма да настъпи търсена промяна в правната сфера, тъй като и новите насоки биха били насочени към потенциалните кандидати общини и при съобразяване на мерките, целите и предвидените процедури в Плана за действие за периода 2018-2021г. за изпълнение на Националната стратегия за дългосрочна грижа, т.е. обвързващите правни последици на оспорения и евентуално отменен акт не са в състояние да дадат твърдяните права и интереси на жалбоподателите чрез съществена промяна в правото им положение. Използвания процесуален способ на съдебно обжалване на Насоките не би могъл да породи промяна в правното положение на жалбоподателите, тъй като дори и да се тълкува в светлината на правото на съдебна защита, гарантирано от чл.47 първа алинея от Хартата за основните права на Европейска съюз, това право няма за цел да промени правилата за допустимост на искове за отмяна от посочения вид, уредени в българското законодателство и конкретно в АПК. В сходен смисъл се е произнесъл Съдът на Европейския съюз със свое решение от 15.04.2024г. по дело С-622/20г., с което е отказано да бъде отменено определение на Общия съд, с което е отхвърлена жалбата на Mental Disability Advocacy Centre and Center for Independent Living Association за отмяна на писмо на Европейската комисия от 24.05.2019г, с което писмо ЕК е взела позиция по искане на жалбоподателите за действие съгл. чл.265 ДФЕС да се спре поканата за представяне на предложения за възлагане на безвъзмездна финансова помощ по процедура „Подкрепа за деинституционализация на социални услуги за възрастни хора и хора с увреждания“ и всички свързани с това плащания ( настоящата обсъждана процедура) с мотив за отсъствие на засегнат пряк и личен интерес. Определението е правилно. Правилно е прието, че жалбоподателите не обосновават правен интерес от оспорване, тъй като от цялостното изложение в жалбата следва, че обект на обжалване са предоставяните услуги, а в т. 13 на обжалваните Насоки се посочват допустимите дейности, сред които не се предвижда финансиране на услуги, а изграждане и реконструкция на помещения, доставяне и оборудване и т.н., т.е. не се предвижда финансиране на социални услуги, а изграждане на инфраструктура за предоставяне на тези услуги. Изрично се сочи, че предоставянето на социални услуги се финансира от Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси“ 2014-2020 г., по приоритетна ос 5 „Регионална социална инфраструктура“ е проведена процедура BG16RFOP001-5.002 „Подкрепа за деинституционализация на социалните услуги за възрастни и хора е увреждания“. За осигуряване на дългосрочна грижа и деинституционализация на грижата за лицата с увреждания и възрастните хора, зависими от грижа в Плана за действие са предвидени четири мерки: мерки за осигуряване на подкрепа в домашна среда и в общността на лица с увреждания и възрастни хора, зависими от грижа; мерки за осигуряване на качествени социални услуги в общността за лица, настанени в специализирани институции с недобри условия на живот и качество на грижа и поетапно закриване на институции; мерки за повишаване на ефективността на системата за дългосрочна грижа; изграждане на необходимата инфраструктура за предоставяне на социални и интегрирани здравно-социални услуги за лица с увреждания и възрастни хора, зависими от грижа. Неоснователно възражението на жалбоподателите, че съдът едностранчиво и неправилно разделя конкретния акт на Насоките, приети със заповедта като самостоятелна процедура. Бенефициерите по програмата кандидатстват с конкретни проектни предложения по конкретно обявена процедура - това е установеният механизъм за финансиране на проекти предложения по всяка оперативна програма, включително и по ОПРР. Не отговаря на съдържанието на оспореното определение твърдението в частната жалба, че съдът е счел, че насоките са политически акт, който не подлежи на обжалване. Съдът достигнал до правилния извод, че дейностите, посочени за безвъзмездна финансова помощ в Насоките, одобрени със заповед №№ РД-02-36-287/30.03.2018 г., които оспорват жалбоподателите, не са в резултат на приемането на Насоките, а в резултат на приетите План за действие и Картите на резидентните услуги и на услугите за подкрепа на общността. Именно тези актове съдът определя като политически по характер, доколкото са свързани с определяне на държавни политики в областта на социалните услуги. Наред с извода, че не съществува възможност да се търси съдебна защита, съдът правилно приел, че липсва пряк и личен интерес на жалбоподателите от оспорване. Съдът правилно посочва, че използвания процесуален способ на съдебно обжалване на Насоките не би могъл да породи промяна в правното положение па жалбоподателите, тъй като дори и да се тълкува в светлината на правото на съдебна защита, гарантирано от чл.47 първа алинея от Хартата за основните права па Европейска съюз, това право няма за цел да промени правилата за допустимост на искове за отмяна от посочения вид, уредени в българското законодателство и конкретно в АПК. В сходен смисъл е и цитираното в обжалваното определение решение от 15.04.2024 г. по дело С-622/20 г. на Съда на Европейския съюз. Като има предвид изложените мотиви, Върховният административен съд, Седмо отделение