Определение № 178 от 10.07.2013 г. на ВКС по т. д. № 863/2012 г.

Производството е по чл. 248 ГПК. Образувано е по молба на пълномощника на [фирма] –гр. П. за изменение на определение №140/08.03.2013 г. по т.д. №863/12 на ВКС, ІІ т.о. в частта, с което същата страна като касатор е осъдена да заплати на ответника в касационното производство Б. П. Б. разноските пред ВКС в размер на 2000 лева-платено адвокатско възнаграждение. Молителят се основава на чл.78 ал.5 ГПК като счита така уговореното възнаграждение за прекомерно с оглед цената на иска и фактическата и правна сложност на делото. Ответникът изразява становище, че не са налице основанията за намаляване на възнаграждението за адвокат, с оглед приложението на параграф 2 от Наредба №1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения и чл.9 от същата наредба. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като обсъди доводите и прецени данните по делото, приема следното: Молбата е редовна и подадена в срока по чл.248 ГПК. Правният въпрос от значение за изхода на спора се свежда до обвързаността на съда при произнасяне по искане по чл.78 ал.5 ГПК от разпоредбата на параграф 2 от Наредба №1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Този въпрос и предмет на тълкувателно дело №6/2012 г. на ОСГТК на ВКС, което е висящо. С оглед висящността на производството по цитираното тълкувателно дело от значение за спора по настоящото дело и съгласно чл.229 ал.1,т.4 ГПК производството по настоящото дело следва да се спре до произнасянето на ОСГТК на ВКС по тълкувателно дело №6/2012 г.. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение