Определение № 5726 от 10.05.2024 г. на ВАС по адм. д. № 4519/2024 г.

Производството е по чл.229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл.216а и чл.204, ал.1 от Закона за обществените поръчки (ЗОП). Образувано е по частна жалба на "Екохимпром" ООД със седалище в село Труд против определение № 348 от 28.03.2024г., постановено от Комисията за защита на конкуренцията по преписка № КЗК-219/2024г. В частната жалба се правят оплаквания за неправилност на обжалваното определение поради нарушение на материалния закон, процесуалните правила и необоснованост. Поради това се претендира за неговата отмяна и за налагане на временна мярка спиране на процедурата за възлагане на обществената поръчка. Ответникът – изпълнителният директор на „АЕЦ Козлодуй“ ЕАД- град Козлодуй, представя писмено становище, с което оспорва частната жалба и моли определението на КЗК да бъде оставено в сила. Претендира присъждането на юрисконсултско възнаграждение. След преценка на доводите на страните и данните по делото, Върховният административен съд, четвърто отделение, намира частната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срока, визиран в чл.216а, ал.1 от ЗОП. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна по следните съображения: С обжалваното определение № 348 от 28.03.2024г., постановено по преписка № КЗК-219/2024г., Комисията за защита на конкуренцията е оставила без уважение искането на "Екохимпром" ООД за налагане на временна мярка „спиране на процедурата“ за възлагане на обществена поръчка с предмет: "Доставка на перилни и дезактивиращи течни препарати за перални и миялни машини, производство на "Океан сервиз" ООД", с УИН 00353-2024-0047 в ЦАИС ЕОП. Изложените от „Екохимпром“ ООД основания за налагане на мярката са свързани с превес на обществения интерес възлагането на поръчката, която е с голяма прогнозна стойност, да бъде сторено след провеждането на законосъобразна процедура. Наведени са твърдения, че поставените от възложителя условия противоречат на основните принципи на ЗОП, както и на нормите на чл.79, ал.1, т.6 от ЗОП, чл.49, ал.2 от ЗОП, чл.81, ал.2 от ЗОП, чл.64, ал.2 от ППЗОП и чл.82 от ЗОП. Счита, че необходимостта от ефективното използване на публични средства е в изключителен обществен интерес и провеждане на законосъобразна процедура за възлагане на обществената поръчка гарантира нейното качествено и икономично изпълнение. Освен това счита, че отстраняването на предполагаеми пороци в обжалвания административен акт, макар и с известно забавяне, би нанесло много по-малки вреди както на възложителя, така и на заинтересованите участници, включително и върху обществения интерес, отколкото да се допусне провеждането на една евентуално незаконосъобразна процедура. Сочи, че с продължаването на възлагателната процедура ще бъде осуетен достъпа до участие в нея не само на жалбоподателя, но и на всички останали потенциални участници. КЗК е приела, че искането за налагане на временна мярка по чл.203, ал.1 от ЗОП е неоснователно, поради което го е оставила без уважение. За да достигне до този извод, КЗК е счела, че в настоящото производство не следва да обсъжда и да се произнася по доводите, касаещи извършени нарушения на ЗОП при откриване на обществената поръчка. Посочила е, че обстоятелствата, на които жалбоподателят е основал искането си, не са достатъчни да обосноват извод, че интересите му ще бъдат увредени по необратим начин, който би могъл да бъде възпрепятстван чрез налагането на обезпечителната мярка. КЗК е посочила, че аргументите на жалбоподателя са общи и съответно са приложими към изключително широк кръг обществени поръчки, поради което не могат да послужат като основание за спиране на конкретната обжалвана процедура. При извършената преценка на възможните последици от налагането на временната мярка върху всички интереси, които биха могли да бъдат засегнати, КЗК е приела, че спирането на процедурата би оказало негативно въздействие върху възложителя и върху обществото като цяло с оглед специфичния предмет на обжалваната поръчка- доставка на перилни и дезактивиращи течни препарати за перални и миялни машини за дезактивация на спецоблекло, каски и целолицеви маски, монтирани в резултат на предходен договор с предмет: "Изграждане на спецпералня и специализирано оборудване за радиационен контрол", във връзка с който са монтирани съвременни професионални перални и миялни машини. Комисията е преценила, че постоянната осигуреност от препарати за работата на монтираните в спецпералня перални и миялни машини за дезактивация на спецоблекло, каски и целолицеви маски ще гарантира опазването на околната среда и здравето на работниците и осигуряването на безопасни и здравословни условия на труд. Поради това КЗК е преценила, че следва да се даде приоритет на интересите на възложителя, които съвпадат с интересите на обществото, а не на икономическия интерес на жалбоподателя. В тази връзка КЗК е приела, че случаят попада в хипотезата на чл.204, ал.3 от ЗОП, тъй като от спирането на процедурата ще настъпят значително по-големи вреди за засегнатите страни - възложител и обществото като цяло, които превишават ползата от нейното налагане. Комисията е счела, че интересите на жалбоподателя няма да бъдат нарушени с оглед на забраната за сключване на договор с определения изпълнител до влизане в сила на всички решения по процедурата, установена в чл.112, ал.8 от ЗОП. Съдът намира, че атакуваното определение е правилно и при постановяването му не са осъществени нарушения, изискващи отмяната му. По силата на чл.203 от ЗОП, жалбата срещу решение на възложителя с изключение на жалба срещу решението за определяне на изпълнител, не спира процедурата, освен когато е поискана такава временна мярка. Тази законодателна уредба води до извод, че общественият интерес изисква продължаване на процедурата и тя може да бъде спряна само по изключение - при мотивирано искане на жалбоподателя и съответствие с изискванията на чл.204, ал.2 от ЗОП. Искането за налагане на временна мярка спиране на процедурата, направено с жалбата срещу решението за откриване на процедурата, е обосновано от жалбоподателя с надделяващия обществен интерес от провеждане на законосъобразна процедура за възлагане. Противно на изложеното в частната жалба, при постановяване на обжалваното определение КЗК се е съобразила с изискванията на чл.204, ал.2 от ЗОП и е обсъдила възможните последици от налагането на временна мярка за всички интереси, които могат да се увредят, включително за обществения интерес. Съдът споделя изцяло направените от КЗК изводи, че изложените от жалбоподателя обстоятелства не водят до извод за увреждане на неговите интереси в степен, противопоставима на интересите на възложителя и обществото. В конкретната хипотеза предметът на обжалваната поръчка е за доставка на препарати за работата на монтираните в спецпералня перални и миялни машини за дезактивация на спецоблекло, каски и целолицеви маски. Несъмнено интересът на възложителя изисква продължаване на процедурата за доставка на посочените препарати. Съобразно изложените в решението за откриване мотиви за избора на процедура, пералните машини са интегрирани към програмируема дозираща система на перилни и дезактивиращи вещества, с която се гарантира правилното дозиране и правилното смесване на различните течни препарати, необходими за качествено почистване, изпиране и дезактивиране. Такъв е и общественият интерес, защитен от закона- осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд за работещите в АЕЦ, както и на по- чиста околна среда. Изложените в частната жалба оплаквания отново касаят допуснати от възложителя нарушения в процедурата и представляват оплаквания по същество срещу обжалвания акт на възложителя и към настоящия момент и в настоящото производство обсъждането им е недопустимо. Ето защо съдът счита, че Комисията е достигнала до правилен извод, че са налице предпоставките по чл.204, ал.3 от ЗОП и спирането на процедурата ще доведе до значително по-големи вреди от ползата от налагане на временната мярка. Освен това правилен е изводът на КЗК, че неналагането на временната мярка не би могло да увреди интересите на жалбоподателя, доколкото чл.112, ал.8 от ЗОП поставя забрана за сключване на договор с избрания изпълнител преди влизане в сила на всички решения по процедурата. По изложените съображения съдът намира, че обжалваното определение е правилно, поради което следва да бъде оставено в сила. Въпреки изхода на спора, на ответната страна не следва да се присъжда юрисконсултско възнаграждение, тъй като по делото липсват доказателства за осъществено процесуално представителство на възложителя от юрисконсулт. Мотивиран така и на основание чл.216а, ал.1 от ЗОП, Върховният административен съд, четвърто отделение,