Определение № 9283 от 07.10.2025 г. на ВАС по адм. д. № 8891/2025 г.

Производството е по чл. 229 и сл. от АПК.

Образувано е по частната жалба на М. О. Л. против определение №18068/ 28.05.2025 г. по адм.д.№ 4977/ 2025 г. по описа на Административен съд София град. Иска отмяна на определението. Твърди, че към момента на подаване на жалбата до съда е налице мълчалив отказ, което означава наличие на правен интерес за търсената съдебна защита. Не е доволен от прекратяване на делото и от отказа на съда да му присъди съдебни разноски, както и на упълномощеното от него лице. Иска отговор дали съдии от ВАС могат да разглеждат обективно и справедливо дело срещу акт на ръководител на Върховния административен съд.

По делото е постъпила частна жалба от адвокат Р. Милошев срещу същото определение в прекратителната част и в частта, в която е отказано присъждане на разноски на жалбоподателя и на адвоката.

Ответната страна оспорва частната жалба, защото намира определението на първоинстанционния съд за правилно. Налице е произнася с позитивен за заявителя по ЗДОИ административен акт в деня на подаване на жалбата до АССГ директно, а не чрез органа по чл.152, ал.1 от АПК. При прекратяване на делото по чл.159, т.4 от АПК разноски не се дължат.

Върховният административен съд, състав на пето отделение, като взе предвид, че частната жалба на М. О. Л. е подадена в срока на чл. 230 от АПК, намира същата за допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:

Административното производство е проведено по реда на ЗДОИ по заявлението на М. О. Л. от 14.04.2025 г. до Върховния административен съд /л.9/ с въпроси за предприетите действия от ВАС по искане за сезиране на КС и оспорване на резултати от избори за 51 Народно събрание, провеждане на Пленум на ВАС и решение. Направо пред АССГ е подадена жалба на 8.05.2025 г. против мълчалив отказ, като не е спазен реда на чл.152, ал.1 от АПК за подаване на жалба чрез сезирания орган по достъп до обществена информация. На същата дата 8.05.2025 г. има произнасяне по същество с решение изх.№ 40-133-1/ 8.05.2025 г. от длъжностно лице, определено по чл. 28, ал. 2 от ЗДОИ от ИФ председател на ВАС, като е предоставена цялата поискана информация. Това е послужило като основание на съда да укаже на жалбоподателя да уточни правния си интерес да оспорва мълчалив отказ, при наличие на отговор по ЗДОИ. На 27.05.2025 г. пълномощникът на жалбоподателя е уточнил, че търсената защита е срещу мълчалив отказ, какъвто е формиран към 28.04.2025 г. Поискано е присъждане на разноски в полза на М. Л. и в полза на адвоката по чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата /л.8/. С определение №18068/ 28.05.2025 г. първоинстанционният съд е прекратил делото поради липса на правен интерес по чл. 159, т. 4 от АПК, като е оставил и без уважение искане за М. Л. за присъждане на разноски. Развити са мотиви за недопустимост на първоначалната жалба и липсата на правно основание за присъждане на разноски. По молбата на адвокат Р. Милошев няма произнасяне.

Определението е правилно.

1. С решение на СЕС по дело С-369/23 е прието, че член 19, параграф 1, втора алинея ДЕС и член 47, втора алинея от Хартата на основните права на Европейския съюз трябва да се тълкуват в смисъл, че допускат национална правна уредба, съгласно която дадена юрисдикция разглежда като последна инстанция в рамките на касационно обжалване дело относно отговорността на държавата вследствие на твърдяно нарушение на правото на Съюза поради постановено от тази юрисдикция решение, по което дело посочената юрисдикция има качеството на ответник, при условие че тази национална правна уредба и мерките, приети за разглеждането на това дело, позволяват да се отстрани всяко основателно съмнение у правните субекти в независимостта и безпристрастността на съответната юрисдикция. Решението следва да е приложимо и за хипотеза, в която състав на Върховния административен съд, осъществява инстанционен контрол върху първоинстанционно решение, постановено по дело със страна председателя на Върховния административен съд, респ. определено от него длъжностно лице по чл. 28, ал. 2 от ЗДОИ, какъвто е случаят по настоящото дело. Членовете на съдебния състав не се чувстват предубедени и пристрастни заради обстоятелството, че оспореният пред първоинстанционния съд административен акт е на длъжностно лице към Върховния административен съд, определено по съответния ред да отговаря по заявленията по ЗДОИ.

2. Правилно е прекратено съдебното производство.

За жалбоподателя М. Л. не е налице правен интерес от търсената съдебна защита. Целта на оспорването по съдебен ред на акт по Закона за достъп до обществена информация е да бъде отменен отказ /изричен или мълчалив/ на задължения субект по ЗДОИ, с който се прегражда достъпа до търсената обществена информация. За наличието на правен интерес съдът следи служебно. Към момента на сезиране на съда с жалба на 8.05.2025 г., не по установения ред по чл. 152, ал. 1 от АПК чрез органа, е налице изрично произнасяне с решение № 40-133-1/ 08.05.2025 г. от длъжностно лице, оправомощено по чл. 28, ал. 2 от ЗДОИ. С това решение е дадена исканата от заявителя информация в пълен обем и в писмена форма. Следователно и към момента на подаване на жалбата и към момента на произнасяне от съда е налице издадено и облагоприятстващо заявителя решение по ЗДОИ, поради което определението на съда, в частта, в която е пректратил делото като правилно следва да се остави в сила.

3. С оспореното определение е отказано присъждане на направени по делото разноски.

В случая те се изразяват в размера на внесената държавна такса за образуване на първоинстанционното дело. Не е налице нито една от хипотезите на чл. 143, ал. 1 и ал. 2 от АПК. Няма никакво значение момента на съобщаване на решението на имейл, в какъвто смисъл има доводи. За да се прецени наличието на мълчалив отказ по заявление за достъп до обществена информация е релевантна датата, на която е издадено решението на органа. Хипотезите на чл.143 от АПК са лимитативно и изчерпателно изброени, поради което не следва да се тълкуват разширително. Ответникът не е станал причина за завеждане на делото, тъй като към момента на сезиране на съда е налице и постановен административен акт. В случай, че жалбоподателят беше спазил разпоредбата на чл. 152, ал. 1 от АПК за завеждане на жалбата чрез задължения субект, а не директно в съда щеше да узнае за постановеното благоприятно за него решение за предоставяне достъп до обществена информация. По тези съображения определението на съда е правилно и в тази част.

4. Адвокат Р. Милошев с "частна жалба -допълнение" от 9.06.2025 г. изразява несъгласие с постановеното определение, като навежда оплаквания още, че не му е присъдено адвокатско възнаграждение. Такова е поискано по реда на чл. 38, ал. 2 от ЗА, но по това искане съдът не се е произнесъл. Затова частната жалба на адвоката в тази част следва да се приеме за молба за допълване на оспореното определение и произнасяне по направеното искане по чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата.

Ответната страна не претендира разноски и такива не следва да се присъждат.

Предвид изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 вр. с чл. 236 от АПК, Върховният административен съд, състав на пето отделение