Определение № 762 от 10.10.2023 г. на ВКС по т. д. № 1234/2023 г.

Производството е по чл.274, ал.2, изр.2 ГПК. Образувано е по частна жалба на В. Д. А. срещу определение №489/28.06.2023 г. по т.д.№781/23 г. на ВКС, Търговска колегия, Второ отделение, с което исковото производство по чл. 47 ЗМТА е прекратено като недопустимо поради неспазен преклузивен срок по чл. 48 ал.1 ЗМТА. В частната жалба се прави искане за отмяна на обжалваното определение като неправилно и незаконосъобразно. Излагат се съображения, че разпоредбата на чл. 48 ал.1 ЗМТА ограничава със срок единствено искането за отмяна на арбитражно решение на основанията в чл. 47 ал.1 ЗМТА и не се отнася до установителните искове за прогласяване нищожността на арбитражните решения съгласно чл. 47 ал.2 ЗМТА, какъвто е предявеният в конкретния случай главен иск. Прави се препратка към чл. 270 ал.2 ГПК, съгласно който нищожността на съдебното решение може да се предяви по исков ред безсрочно, като на по-силно основание от това жалбоподателят счита, че това би следвало да се отнася и до арбитражните решения. Привеждат се аргументи в защита на тезата, че обвързването на иска за нищожност на арбитражното решение със срока за неговата отмяна, означава да се приеме, че един нищожен акт може да бъде оздравен и да породи правни последици, което противоречи на правната доктрина и на трайната съдебна практика. По отношение на извода, направен в обжалваното определение, че ВКС няма правомощия да се произнася на основание чл. 47 ал. 2 ЗМТА относно решения на арбитражен съд, постановени преди изменението на чл. 47 ЗМТА, жалбоподателят счита, че той противоречи на разпоредбата на чл. 405 ал.5 ГПК, с която се предвижда инцидентен съдебен контрол върху валидността на арбитражните решения при отказ за издаване на изпълнителен лист. Според изложените в жалбата аргументи, след като окръжните съдилища в производството по издаване на изпълнителен лист имат правомощия и са служебно задължени да установят нищожност на арбитражни решения, постановени преди измененията в ЗМТА, ЗЗП и ГПК от 2017 г., то по аргумент за по-силното основание, такова правомощие би следвало да има и ВКС, когато е сезиран с иск за установяване на нищожността на арбитражното решение. По тези аргументи, жалбоподателят моли за отмяна на обжалваното определение и за връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия. В представен по реда на чл. 276 ал.1 ГПК отговор насрещната страна- „Профи кредит България“ ЕООД оспорва основателността на подадената частна жалба и моли да бъде оставена без уважение.Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 78 ал. 8 ГПК във вр. с чл. 37 ЗПП. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните и доводите по делото, намира следното: Частната жалба е допустима, тъй като е подадена от надлежна страна в срока по чл.275 ал.1 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, е неоснователна. Производството по т.д. № 781/2023 г. по описа на ВКС Търговска колегия Второ отделение е образувано по подадена от А. искова молба срещу „Профи кредит България“ ЕООД с предявен иск на основание чл. 47 ал. 2 ЗМТА и евентуално съединени с него искове с правно основание чл. 47 ал.1 т.2 и т.4 ЗМТА.Претендира се прогласяване на нищожност на арбитражно решение № 2878/25.04.2014 г., постановено по арб. дело № 2878/2014 г. на Арбитражен съд „СНЦ Арбитер Юстициарум“, евентуално – неговата отмяна. При постановяване на обжалваното определение съставът на Върховен касационен съд е съобразил материалите по служебно изисканото и приложено гр.д.№ 4633/2014 г. по описа на СГС, образувано по реда на чл. 51 ал.1 ЗМТА. Въз основа на тях е констатирал,че решението на арбитражния съд е редовно връчено на молителя на 10.05.2014 г., а подадената от него искова молба пред ВКС с дата на входиране 21.04.2023 г. е извън преклузивния тримесечен срок по чл. 48 ал. 1 ЗМТА. Съставът е изложил съображения, че по отношение на нормата на чл.47 ал.2 ЗМТА, която е въведена допълнително от законодателя през 2017г., срокът също се прилага, като освен това съдът няма правомощия да се произнася на основание чл. 47 ал.2 ЗМТА по отношение на решения на арбитражен съд, постановени преди изменението на чл. 47 ЗМТА и чл. 19 ГПК. С оглед това, съставът на ВКС Второ т.о. е достигнал до извода, че правото на искове за прогласяване на нищожност и отмяна на постановеното и връчено на длъжника през 2014г. арбитражно решение е преклудирано, а предявените такива са недопустими. Поради тези съображения съставът е прекратил образуваното по тях производство. Така постановеното определение е правилно. Частният жалбоподател не оспорва фактът на получаване на арбитражното решение, което, видно от данните по делото, е станало още през 2014г. – 9 години преди подаването на исковата молба по чл.47 ЗМТА. Неоснователно е единственото наведено от него оплакване за разширително тълкуване и прилагане от състава на ВКС на разпоредбата на чл.48 ал.1 ЗМТА и към случаите на оспорване валидността на арбитражното решение. По този въпрос е налице трайна и непротиворечива практика на касационната инстанция, приемаща,че тримесечният преклузивен срок се прилага и за исковете за прогласяване нищожност на арбитражно решение на основанието по чл.47 ал.2 ЗМТА, въведено със законодателното изменение от ДВ бр. 8/2017 г., тъй като в ЗМТА липсва разпоредба, аналогична на разпоредбата на чл.270 ал.2 ГПК, предвиждаща безсрочна защита по исков ред срещу нищожни съдебни решения. В този смисъл са постановените от ВКС определения по ч.т.д.№190/20г., ч.т.д.№863/21г. на ІІ т.о., ч.т.д.№235/21г. на ІІ т.о., ч.т.д. 1952/22г. на ІІ т.о.,ч.т.д.№1641/22г. на І т.о., ч.т.д.№747/22г. на ІІ т.о., ч.т.д.№237/22г. на І т.о. и др.,която практика настоящият състав напълно споделя и с която атакуваното определение на предходния състав на ВКС също е съобразено. Предвид изложеното,обжалваното определение, като правилно, следва да се потвърди. Така мотивиран, съставът на Върховен касационен съд Търговска колегия Второ отделение