Решение № 9267 от 27.08.2015 г. на ВАС по адм. д. № 4257/2015 г.

Решение № 9267 от 27.08.2015 г. на ВАС по адм. д. № 4257/2015 г., II о., докладчик съдията Надежда Джелепова Производството е по реда на чл. 208 и сл. Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по две касационни жалби. Първата касационна жалба е подадена от директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" гр. Велико Търново (Д "ОДОП") срещу решение № 30 от 27 февруари 2015 г., постановено по адм. д. № 699/2014 г. по описа на Административен съд Велико Търново в частта му, с която е отменен ревизионен акт (РА) № 111400343 от 02 юни 2014 г. на ТД на НАП - гр. Велико Търново, потвърден с решение № 354/02 септември 2014 г. на директора на Д "ОДОП" гр. Велико Търново при ЦУ на НАП в частта, с която на Стоян Дочев Шахънски по реда на чл. 122 - 124 от ДОПК за 2007 г. е установен допълнително данък по чл. 48, ал. 1 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ) в размера над 5193,17 лева и съответната лихва за него, за допълнително установения данък по чл. 48, ал. 2 от ЗДДФЛ за 2008 г. в размера над 1162,70 лева и съответните лихви за просрочие, за 2009 г. - в размер над 6403,42 лева и съответните лихви за просрочие, и за 2010 г. - в размер над 1869,54 лева и съответните лихви за просрочие, както и в частта, в която са му определени по реда на чл. 124а от ДОПК задължения за задължителни осигурителни вноски за здравно осигуряване за периода 2007 г., 2008 г., 2009 г. и 2010 г., в общ размер 4783,28 лева и съответните лихви за просрочие. Касаторът обжалва решението и в частта му, с която е осъден за заплати на Стоян Шахънски разноски по делото съразмерно с уважената част от жалбата му. Втората касационна жалба е подадена от Стоян Дочев Шахънски срещу същото решение в частта му, с която е отхвърлена жалбата му против РА № 111400343 от 02 юни 2014 г. на ТД на НАП - гр. Велико Търново, потвърден с решение № 354/02 септември 2014 г. на директора на Д "ОДОП" гр. Велико Търново при ЦУ на НАП. В двете касационни жалби се поддържат оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Всяко от страните намира за неоснователна касационната жалба на другата страна, като за това са изложени подробни съображения в приложените към делото отговори на касационните жалби. Двамата касационни жалбоподатели претендират присъждане на направените пред касационната инстанция разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за частична основателност и на двете касационни жалби. Двете касационни жалби са подадени в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежни страни и са процесуално допустими. Разгледани по същество са неоснователни. Производството пред Административен съд Велико Търново е образувано по жалба на Стоян Дочев Шахънски срещу РА № 111400343 от 02 юни 2014 г. на ТД на НАП - гр. Велико Търново, потвърден с решение № 354/02 септември 2014 г. на директора на Д "ОДОП" гр. Велико Търново при ЦУ на НАП, с който е определено допълнително задължение за довнасяне за данък по чл. 48, ал. 1 и 2 от ЗДДФЛ в размер на 23118,08 лева и лихви в размер на 10929,20 лева; вноски за здравно осигуряване в размер на 4783,28 лева и лихви в размер на 2235,27 лева. Съдът е приел, че неправилно приходната администрация е използвала месечна база за отчитане и съпоставка на приходите и разходите при определяне недостига на средствата, както и това, че Шахънов е установил извършването на разходи във връзка с осъществения от него дърводобив, по-високи от приетите от приходната администрация. Прието е също така, че неправилно при определяне на задълженията за вноските за здравно осигуряване е придадено обратно действие на нормата на чл. 124а от ДОПК. Поради това съдът е отменил оспорения пред него РА в частта, с която на Стоян Шахънски по реда на чл. 122 - 124 от ДОПК за 2007 г. е установен допълнително данък по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ в размера над 5193,17 лева и съответната лихва за него, за допълнително установения данък по чл. 48, ал. 2 от ЗДДФЛ за 2008 г. в размера над 1162,70 лева и съответните лихви за просрочие, за 2009 г. - в размер над 6403,42 лева и съответните лихви за просрочие, и за 2010 г. - в размер над 1869,54 лева и съответните лихви за просрочие, както и в частта, в която са му определени по реда на чл. 124а от ДОПК задължения за задължителни осигурителни вноски за здравно осигуряване за периода 2007 г., 2008 г., 2009 г. и 2010 г., в общ размер 4783,28 лева и съответните лихви за просрочие. В останалата част подадената жалба като неоснователна е отхвърлена. Така постановеното решение е правилно. При постановяване на решението си съдът е обсъдил всички доказателства по делото в тяхната съвкупност и съотносимост. Приетите за установени фактически констатации се подкрепят от доказателствата по делото. Спрямо релевантните и установени факти съдът е приложил правилно материалния закон. Обоснован е извода на съда за наличието на обстоятелствата по чл. 122, ал. 1, т. 1 и 2 от ДОПК за облагане доходите на Шахънски по аналогия. Законосъобразен е извода на административния съд относно установяването на разходи за осъществяването на дърводобив за ревизирания период в по-висок размер от този, възприет от приходната администрация. Касае се за разходи, присъщи на дървопроизводството, без които дейността не би могла да бъде осъществена. Ето защо тези разходи правилно са били взети предвид от съда при определянето на данъчната основа при облагането по чл. 122 от ДОПК. Неоснователни са възраженията, посочени в касационната жалба на директора на Д "ОДОП" гр. Велико Търново, че липсата на конкретни материални доказателства за извършени разходи от страна на ревизираното лице са пречка за включването на тези разходи при определяне на данъчната основа. Основната цел на разпоредбата на чл. 122 от ДОПК е да даде възможност да се извърши облагане и тогава, когато необходимите данни за установяването на данъчните задължения съобразно приложимите норми на материалния закон не са налице. Разпоредбата има за задача да преодолее тази пречка пред ревизионното производство, като регламентира реда, по който следва да се извърши попълването, респ. заместването на липсващите доказателства с други данни. На такива именно данни, подробно разгледани във възприетото от съда заключение на допълнителната съдебно-икономическа експертиза, се е позовал административният съд. Неоснователно е и възражението на директора на Д "ОДОП" гр. Велико Търново относно начина на определяне на данъчната основа. Този начин е изрично посочен в съответната материалноправна разпоредба - чл. 48 от ЗДДФЛ. Както правилно е приел първоинстанционният съд, данъчната основа за облагане доходите на физическите лица е годишна, поради което помесечното съпоставяне на приходи и разходи, както е направил органа по приходите, е в нарушение на цитираната разпоредба, независимо от обстоятелството, че в случая данъчната основа се определя по реда чл. 122, ал. 2 от ДОПК. Неоснователно е и последното възражение на директора на Д "ОДОП" гр. Велико Търново, касаещо отменените данъчни задължения за здравноосигурителни вноски за отчетния период. Съгласно чл. 124а от ДОПК разпоредбите на чл. 122-124 се прилагат съответно и за установяване на задължителни осигурителни вноски. Нормата на чл. 122 от ДОПК цели установяване на размер на данъчна основа за облагане на данъчнозадължено лице, който размер да е максимално близък до този, който би бил определен при правомерно развитие на данъчните производства. Тази разпоредба е материалноправна, тъй като сочи основанията и предпоставките, при които се прилага специалния ред за установяване на данъчната основа. Върху така определената данъчна основа се определя и размера на дължимия данък, установен с приложимия за съответния данък материален закон. Разпоредбата на чл. 124а от ДОПК, макар и процесуална, въздейства и върху материалноправните разпоредби за дължимостта и размера на съответния данък, поради което прилагането й с обратна сила спрямо материалноправните разпоредби за дължимостта и размера на съответния данък е недопустимо. Неоснователни са възраженията на касатора Стоян Шахънски. По същество те повтарят направените с първоначалната жалба възражения. Последните са обсъдени подробно от административният съд и доколкото касационната инстанция споделя напълно изложените в тази връзка доводи, не се налага повторното им излагане. С оглед горното, като е приел, че оспореният пред него ревизионен акт е незаконосъобразен в отменените части, административният съд е постановил правилно решение, което ще следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение,