Решение № 237 от 12.04.2010 г. на ВКС по гр. д. № 150/2010 г.

Производството е образувано по частна жалба на Г. Н. Д., град В., подадена от пълномощника му адвокат Д, срещу определение №783/13.10.2009 год. по гр. д. № 3422/2008 г. на Върховния касационен съд, Първо гражданско отделение, с което е оставена без разглеждане молбата му за отмяна на основание чл.231, ал.1, б. „е” ГПК/отм./ на влязлото в сила решение от 19.12.2005 г. по гр. д. №4267/2004 г. на Варненския районен съд. В определението е посочено, че молбата за отмяна по чл.231, ал.1, б. „е” ГПК/отм./ е процесуално недопустима, тъй като е просрочена. Частната жалба е допустима. Разгледана по същество, тя е неоснователна. Според разпоредбата на чл.232, ал.1 ГПК/отм./ молбата за отмяна може да се подаде в 3-месечен срок от узнаване на обстоятелството, което служи за основание за отмяна на решението, а в случаите по чл. 231, букви "е" и "ж" - от деня, в който страната или представителят и са узнали за решението, но във всички случаи молбата не може да се подаде по-късно от изтичане на една година от възникването на основанието за отмяна, а ако то предхожда решението, чиято отмяна се иска, началният момент на срока е влизането на решението в сила. Основанието за отмяна по чл.231, ал.1, б. „е” ГПК/отм./ предхожда решението. В случая атакуваното решение е влязло в сила на 28.02.2006 г., а молбата за отмяна е подадена на 29.02.2008 г., т.е много след изтичането на пределния едногодишен срок от влизане на решението в сила. След като молбата за отмяна е подадена след изтичане на преклузивния срок по чл. 232, ал.1 ГПК/отм./, за спазването на който съдът е длъжен да следи служебно, то правилно същата е оставена без разглеждане като недопустима. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.