Определение № 4691 от 29.04.2026 г. на ВАС по адм. д. № 3334/2026 г.

Производството е по реда на чл. 229 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба от П. А. А., [ЕГН], против Определение № 2990 от 10.03.2026 г., постановено по адм. д. № 2732/25 г. от Административния съд – Варна. С обжалваното определение, в производство по реда на чл. 176а АПК, не е уважена молбата на А. за изменение на Решение № 1126 от 29.01.2026 г., постановено по същото дело в частта за разноските. Частният жалбоподател поддържа, че определението е неправилно. Иска отмяната му и постановяване на друго, с което Решение № 1126/29.01.2026 г. по адм. д. № 2732/2025 г. на Административния съд – Варна бъде изменено в частта за разноските, като се присъдят съобразно претендирания пред първата инстанция, размер на адвокатския хонорар. Претендира разноски за настоящото производство. Ответникът по частната жалба – кметът на Община Варна оспорва основателността й в писмено възражение, представено на 23.03.2026 г. Иска отхвърлянето й. Върховният административен съд, състав на трето отделение, като обсъди оплакванията в частната жалба, становището на ответната страна и съобрази обстоятелствата по делото приема следното: Частната жалба е подадена от надлежна страна, против подлежащ на оспорване съдебен акт, който е неблагоприятен за нея, както и в законоустановения по чл. 230 АПК 7-дневен срок, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, частната жалба е основателна. С Решение № 1126/29.01.2026 г. по адм. д. № 2732/2025 г. решаващият състав на Административния съд – Варна е отменил мълчалив отказ на кмета на Община Варна за заверка на молба-декларация, за признаване на право на собственост чрез извършване на обстоятелствена проверка по заявление на П. А. А., рег. № АУ101009ВН от 11.09.2025 г., и на основание чл. 174 АПК е задължил административния орган да извърши в 7-дневен срок поисканата административна услуга. Наред с това е осъдил Община Варна да заплати на А. разноски по делото в размер на общата сума от 159, 11 евро, от които 5, 11 евро за държавна такса и 154, 00 евро за адвокатско възнаграждение. Съдът е присъдил разноските за адвокатско възнаграждение, уважавайки възражението по чл. 78, ал. 5 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) на ответника. Мотивирал е определянето на адвокатския хонорар в посочения размер, а не в претендирания и действително платен такъв от 400, 00 евро (Договор за правна защита и съдействие № 22 от 06.01.2026 г. (л. 21 от първоинстанционното дело)) със съображения, че независимо, че платеното възнаграждение е под размера, предвиден в разпоредбата на чл. 8, ал. 3 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа, то размерът му от 400, 00 евро не съответства на фактическата и правна сложност на делото, която, според съда, в сравнение с други дела, е от възможно най-ниската степен. Недоволен от решението в частта му за разноските, А. чрез представляващия го адвокат, подал молба с правно основание чл. 176а, ал. 1, предл. второ АПК – л. 31. Постановен е обжалваният в настоящото производство резултат. Съдът отново е подчертал ниската фактическа и правна сложност на първоинстанционното дело. Аргументирал се е, че съдебната практика по дела с предмет, аналогичен на предмета на първоинстанционното дело е толкова еднозначна и непротиворечива, че е достатъчно да се ползват утвърдени образци на жалби, както и да се изложат в съдебно заседание „известните в публичното пространство правни доводи“. Приел е, че унификацията на този вид дела позволява воденето им дори чрез черпене на информация от Изкуствен интелект. Счел е, че извършеното с молбата за изменение позоваване на разпоредбата на чл. 8, ал. 3 от Наредба № 1/09.07.2004 г. е „повече от формално“ и че което и да било дело с предмет по чл. 8, ал. 2, т. 2 от същата Наредба би било в пъти с по-висока степен на фактическа и правна сложност в сравнение с настоящото, въпреки че, например за дело по Кодекса за социално осигуряване е предвиден размер на адвокатското възнаграждение от 500, 00 лв. или 255, 65 евро. Мотивиран така, съдът е постановил определението, предмет на обжалване в настоящото производство. Определението е неправилно. Направените от жалбоподателя по делото, разноски за адвокатска защита са в разумен и справедлив размер и не са непропорционални на фактическата и правна сложност на делото. Недопустимо е „фактическата и правна сложност“ на делото да се преценяват от гледна точка на обстоятелства, стоящи извън конкретното дело, както е направил съдът, постановил обжалваното определение. Преценката за правната и фактическа сложност на делото следва да е резултат от съобразяване на редица обстоятелства, които са част от съдържанието на самото дело, като предмета на жалбата, вида и броя на възраженията на ответника, съдържанието и броя на въведените от страните спорни факти и обстоятелства, не на последно място съществуващата или не, съдебна практика по спорния въпрос, а така също процесуалните действия на страните, продължителността на производството и др. В конкретния случай, адвокат Петров е представлявал жалбоподателя в проведеното по делото открито съдебно заседание, участвал е във фазата по събиране на доказателства по делото, както и е пледирал по съществото на спора, в защита на жалбоподател, след като съдът е дал ход по същество на делото. Предвид така констатираните обем и съдържание на предоставената адвокатска услуга, настоящият съдебен състав на Върховния административен съд приема, че договореният и заплатен адвокатски хонорар в размер от 400 евро не е прекомерен. В подкрепа на този извод е и обстоятелството, че предвиденият размер на адвокатското възнаграждение за процесуално представителство, защита и съдействие в чл. 8, ал. 3 от Наредба № 1/2004 г. за възнагражденията за адвокатска работа е 1000 лева, които в евро се равняват на 511, 29 евро. От друга страна, при преценката си относно справедливостта на размера на адвокатския хонорар, административният съд би следвало да съобрази и съдебната практика по този въпрос в аналогични случаи. Безпротиворечива е практиката на Върховния административен съд, Трето отделение по казуси с аналогичен предмет, които обаче не са приключили с решение ( както е в конкретния случай), а с определение за прекратяване на делото, поради изпълнение от ответника на услугата, след подаване на жалба срещу мълчалив отказ на административния орган. В тези случай, присъжданите разноски на жалбоподателите за платените от тях възнаграждения за ползвана адвокатска защита не са в по-нисък размер от 400 евро - Определение № 1626/12.02.26г. по адм.д. № 852/26 г.; Определение №1968/19.02.26г. на ВАС по адм.д. № 11577/25 г.; Определение № 773/26.01.26 г. на ВАС по адм.д.№ 495/26 г.; Определение № 12749/10.12.25 г. на ВАС по адм.д.№ 11607/25 г.; Определение № 8949/29.09.25 г. по адм.д. № 9323/25 г. и др. Резултатът от преценката за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение, тоест, присъденият размер на разноските за адвокатско възнаграждение освен, че трябва да е съобразен с фактическата и правна сложност на конкретното дело, не следва да е омаловажаващ значимостта на предоставената адвокатска услуга. По изложените съображения, определението, предмет на контрол следва да се отмени, а вместо него се постанови съдебен акт, с който да бъде уважено искането на А. за изменение на Решение № 1126/29.01.2026 г. по адм. д. № 2732/2025 г. на Административния съд – Варна в частта за разноските, чрез присъждане в негова полза на цялата претендирана сума за адвокатско възнаграждение. Претенцията на частния жалбоподател за присъждането на разноски за настоящото производство е неоснователна. Трайна е съдебната практика, че за производството по допълване/изменение на съдебно решение в частта за разноските не се дължи възнаграждение за правна защита и съдействие на адвокатите и юрисконсултите. По тези мотиви и на основание чл. 236 АПК, във вр. с чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. второ АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение, Първа колегия