Определение № 50036 от 09.04.2024 г. на ВКС по т. д. № 2583/2021 г.

Производството е по чл.83 ГПК. Постъпила е молба от „Агроинпулс 2000” АД по чл.83 ГПК за освобождаване от заплащане на държавната такса по касационната жалба. В молбата се поддържа, че дружеството не разполага със средства за внасяне на държавната такса от 410,98 лева, тъй като са наложени запори по сметките на дружеството от 2020г., като в резултат на запорите и пандемията дружеството не е могло да работи. Твърди се, че дружеството не осъществява „обичайната си дейност“, не реализира приходи и няма възможност да внесе държавна такса. Въз основа на служебно изискана от съда от дирекция „Регистри“ при управление „Банково“ на БНБ, на основание чл.56а, ал.3, т.1 ЗКИ, справка за банковите и платежни сметки на дружеството, се установява, че по съществуващите банкови сметки на дружеството има наложени запори. Същевременно дружеството е представило ГФО за 2019г., като не е изпълнило определението на съда за представяне на ГФО за 2020г., 2021г., и 2022г., или на декларация по чл.38, ал.9, т.2 от ЗСч., че е преустановило дейността си. Въз основа на извършена от съда служебна справка по чл.23, ал.6 ЗТРРЮЛНЦ се установява, че последното подадено в ТР от дружеството заявление е от 1.10.2020г., с което се заявява за обявяване ГФО за 2019г., като няма подадена за следващ отчетен период (календарна година) декларация по чл.38, ал.9, т.2 от ЗСч., че то е преустановило дейността си. Последният заявен и обявен в търговския регистър е ГФО е за 2019г., който е и представен по делото. Видно от счетоводния баланс за 2019г. дружеството разполага с дълготрайни материални активи в размер 724 000 лева (между които земи, сгради, машини, транспортни средства), както и други дълготрайни активи (нетекущи) от 3 000 лева. Според същия баланс краткотрайните активи, без паричните средства, са в размер на 1 042 000 лева при задължения на дружеството от общо 723 000 лева, от които краткосрочни задължения – 403 000 лева и дългосрочни – 320 000 лева. Видно от вписванията в ТР, няма вписан запор върху търговското предприятие на дружеството. Вписани са единствено два запора върху дружествените дялове на един от съдружниците от капитала на дружеството за вземания на кредитори към съдружника в размер на 4481,24 лева; на 9323,74 лева и за лихви от 6684,58 лева. В ТР няма и вписване на подадена от дружеството молба за откриване на производство по несъстоятелност – чл.629, ал.1 ТЗ, нито се твърди такова производство да е инициирано от кредитор на дружеството. Въз основа на така установените по делото факти, настоящият състав като взе предвид ниският размер на таксата – 410,98 лева, липсата на данни за неплатежоспособност на дружеството, липса деклариране по чл.38, ал.9, т.2 ЗСч в ТР на преустановяване на дейността, наличие на значимо по размер имущество на дружеството, което не следва да бъде непременно в парични средства по разплащателни сметки (няма твърдения или доказателства за противното), намира, че молбата по чл.83, ал.2 ГПК се явява неоснователна и като такава следва да се остави без уважение. Водим от горното, на основание чл.83 ал.2 ГПК настоящият състав на Второ търговско отделение на Върховният касационен съд