Определение № 1 от 02.01.2018 г. на ВКС по гр. д. № 2701/2017 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба от Прокуратура на Р България, представлявана от прокурор в Апелативна прокуратура В.- И. А., срещу решение № 66/05.05.2017г. по гр.д.№44/2017 г. на Апелативен съд В..С него е обезсилено решение № 244/08.12.2016 г. по гр.д.№268/2016 г. на Окръжен съд-Шумен в частта, с която е отхвърлен предявеният от ищеца Р. П. Х. срещу касатора иск с правно основание чл.2 ал.1 т.3 ЗОДОВ за заплащане на сумата 3000 лв. обезщетение за причинени имуществени вреди, изразяващи се в транспортни разходи, заплатени в резултат от незаконни обвинения в извършване на престъпления по чл.282 ал.3 вр.чл.282 ал.2 и ал.1 НК, чл. 311 и чл.254а ал.2 НК по воденото наказателно производство по ДП № 466/2006 г. на РПУ-Нови пазар, нохд № 451/2009 г. и нохд № 130/2014 г.на Окръжен съд-Шумен,по които е бил частично оправдан с решение по нд №1343/2015 г. на ВКС, ІІ н.о. и вместо това на основание чл.129 ал.3 вр.ал.4 ГПК производството е прекратено.Решението е отменено в частта за разликата над присъдения размер от 15 000 лв. обезщетение за причинени неимуществени вреди до размер на сумата 25 000 лв. и в частта за разликата над 3 665 лв. до размер на сумата 7 715 лв. обезщетение за причинени имуществени вреди и вместо това е постановено осъждането на касатора да заплати на ищеца още 10 000 лв., общо 25 000 лв.обезщетение за причинени неимуществени вреди ,както и още 4050 лв., общо 7 715 лв. обезщетение за причинени имуществени вреди ,представляващи заплатени адвокатски възнаграждения по водените цитирани по-горе наказателни дела. В останалите части, с които исковете на ищеца са били уважени до размер на сумата 15 000 лв. обезщетение за причинени неимуществени вреди и до размер на сумата 3 665 лв. обезщетение за причинени имуществени вреди и в които са били отхвърлени до размер на сумата 200 000 лв. обезщетение за причинени неимуществени вреди и сумата 15 179 лв. обезщетение за причинени имуществени вреди, решението е потвърдено. Същото е обжалвано в осъдителните му части, а в частите,с които исковете са отхвърлени и в частта, с която производствот е прекратено, е влязло в сила. В касационната жалба се поддържат оплаквания за незаконосъобразност и нарушение на процесуалните правила.Касаторът намира, че въззивният съд не е извършил собствен анализ на доказателствата по делото и е изложил обстойно доводи за допуснати процесуални нарушения. Изтъква,че присъдените обезщетения са в завишен размер и че неправилно не е уважено възражението му за прекомерност на заплатените възнаграждения за адвокатска защита. Иска постановяване на решение, с което присъдените обезщетения да бъдат намалени до обичаен и разумен размер. В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК касаторът поддържа основания за допускане на касационно обжалване по чл.280 ал.1 т.1 и т.2 ГПК. Намира, че обжалваното решение е постановено в противоречие ТР № 1/2000 г. на ОСГК-т.19,тъй като въззивният съд не е направил самостоятелен анализ на събрания по делото доказателствен материал,за да достигне до собствени правни изводи и че липсват мотиви за наличие на причинна връзка между незаконните обвинения и причинените вреди. Намира също така, че по въпроса за приложението на чл.52 ЗЗД и обществения критерий за справедливост, обжалваното решение противоречи на задължителна съдебна практика, създадена с решение на ВКС по гр.д.№ 527/2015 г., ІV г.о., гр.д.№ 2850/2015 г., ІІІ г.о., ППВС № 4/1968 г., ТР № 3/22.04.2005 г. по тълк.д.№ 3/2004 г. на ОСГК- т.3 и т.11 и влязло в сила решение по гр.д.№4660/2013 г. на АС-София. Поставя и следния въпрос: -Може ли по предявен иск с правно основание чл.2 ЗОДОВ за присъждане на обезщетение за имуществени вреди, които се състоят в заплащане на адвокатски хонорар по наказателно дело, същият да се намали поради прекомерност. Поддържа,че по този въпрос въззивното решение противоречи на решение по гр.д.№1011/2015 г. и по гр.д.№2807/2015 г., ІІІ г.о. Ответникът по касационната жалба Р. П. Х. в писмен отговор,подаден чрез адв. Г. П., я оспорва. ВКС, състав на ІІІ г.о. констатира, че с разпореждане от 17.02.2017 г. на председателя на ВКС е образувано тълк.дело № 1/2017 г. на ОСГК за даване на разрешение по поставения от касатора въпрос относно възражение за прекомерност на заплатен адвокатски хонорар, направено в производство по иск с правно основание чл.2 ал.1 т.3 ЗОДОВ. Отговорът на този въпрос е с обуславящ характер за настоящото дело, поради което производството по него следва да бъде спряно до произнасяне на ТР по тълк. дело № 1/2017 г. на ОСГК. Поради изложеното ВКС, състав на III г. о.