Определение № 12966 от 16.12.2025 г. на ВАС по адм. д. № 9400/2025 г.

Ответникът по частната жалба – „Вятърен парк Изгрев“ ЕООД, гр. Варна изразява становище за неоснователност на същата. Посочва, че решението по ОВОС не засяга пряко и непосредствено правната сфера на общината, като Община Добричка не е "засегната общественост" по смисъла на § 1, т. 25, вр. т. 24 ДР на ЗООС и не установява пряк и непосредствен правен интерес от оспорване. Отбелязва, че съдебното оспорване не е средство за разрешаване на спорове между държавни органи в това им качество, още повече че общината сочи, че е била член на помощен орган – Екологичен експертен съвет, т. е. участвала е в административното производство на страната на административния орган. Ответникът по частната жалба – директорът на РИОСВ – Варна не изразява становище. Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира частната жалба за подадена от надлежна страна, в срока по чл. 230 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на определението за валидност, допустимост и правилност е неоснователна. С определение № 6489/16.06.2025 г. по адм. дело № 3090/2024 г. Административен съд – Варна е оставил без разглеждане жалба вх. № 296/08.01.2025 г. на Община Добричка срещу Решение по оценка на въздействие върху околната среда № ВА-5-5/2024 г. на директора на РИОСВ – Варна, с което на основание чл. 94, ал.2, чл.99, ал.2 и ал.3 ЗООС, чл.19, ал.1 от Наредбата по ОВОС, вр. с чл.31 ЗБР и чл.38 и чл.39, ал.12 и ал.13 от Наредбата за ОС, е одобрено осъществяването на инвестиционно предложение на „Вятърен парк Изгрев“ ЕООД за изграждане на „Ветроенергиен парк Изгрев, ел.подстанция и съпътстваща инфраструктура – техническа и транспортна“ в част от 21 броя поземлени имоти в землищата на с. Славеево, с. Пчелино и с. Одърци, община Добричка. Определението е правилно. Решението по оценка на въздействие върху околната среда е индивидуален административен акт на компетентния орган по чл. 94 ЗООС, с който се одобрява допустимостта за проектиране на инвестиционно предложение по т. 17 ДР на ЗООС чрез оценка на местоположението (площадка, трасе) на обекти и очакваното въздействие върху околната среда въз основа на доклад за ОВОС при отчитане на общественото мнение и изразените становища на засегнатата общественост. Кръгът на лицата, върху които актовете, действията и бездействията на администрацията в тази област могат да рефлектират е много широк и изключително конкретен с оглед характера на инвестиционното предложение, поради което законодателството дефинира общо субектите, които имат право на информация за състоянието на околната среда, право на участие в процедурите по вземане на решения по околната среда и достъп до правосъдие по всички въпроси, които засягат съхраняването на чистотата на околната среда. Жалбата е подадена от Община Добричка в качеството й на юридическо лице, а не в качеството й на общински орган, както заявява кмета на същата (виж молба за прилагане на платежен документ с.28). Последното би означавало безспорна недопустимост на оспорването предвид липсата в случая на изключение от принципа, че административните спорове се реализират между гражданите и организациите от една страна и административните органи от друга (чл.15, чл. 147, чл.153 АПК). При изследване на основанията, сочещи „засягане“ на ЮЛ и оттук обосноваване на неговия правен интерес от оспорване, административният съд точно е съобразил, че общината няма качеството на засегната общественост по смисъла на ЗООС и Орхуската конвенция, отчитайки че същата е участвала в административното производство като член на помощния орган Експертен екологичен съвет на РИОСВ – Варна, стартирала е предложението на процедурата по частично изменение на ОУП, дала е съгласие инвеститорът да проведе всички съгласувателни действия, свързани с изменението на ОУП, от името на общината, предложила е в Общинския съвет проект за решение за одобрение на ЧИ на ОУП в обхвата на инвестиционната инициатива, който е бил приет. Съгласно чл. 159, т.4 АПК жалбата се оставя без разглеждане, а ако е образувано съдебно производство, то се прекратява, когато оспорващият няма правен интерес от оспорването. Липсата на абсолютна положителна процесуална предпоставка по възникване правото на съдебно оспорване детерминира недопустимост на съдебното производство и като е прекратил същото в тази му част административният съд е постановил законосъобразно определение, което следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл.221, ал.2, предл. първо вр. с чл.236 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение