Определение № 5424 от 25.11.2025 г. на ВКС по гр. д. № 1255/2025 г.

Производството е по реда на чл.248 от ГПК. Образувано е по молба на Н. Г. И. за допълване на определение №4417 от 1.10.2025 г. по делото, с което е оставена без уважение молбата на М. С. М., В. И. Н., М. И. М. и К. А. Б. за изменение на определението по делото в частта за разноските. Молителят желае да му бъдат присъдени разноските за това производство в размер на 500 лв., извършени за адвокатско възнаграждение. М. С. М., В. И. Н., М. И. М. и К. А. Б. застъпват становището, че молбата е неоснователна. Върховният касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение, след като взе предвид становищата на страните и данните по делото, приема следното: Молбата е подадена в срока по чл. 248, ал. 1 от ГПК, поради което е допустима. Разгледана по същество, тя е неоснователна. Производството по определяне дължимостта и размера на разноските по делото няма самостоятелен предмет на адвокатска защита, не представлява приключващ акт по смисъла на чл.81 от ГПК и не следва да се допуска кумулиране на нови задължения за разноски в процеса относно разноските. Противното ще противоречи на целта за закона, както и на уредбата на института на разноските, уреден в чл.78 и сл. от ГПК. В този смисъл е практиката на ВКС, съдържаща се в определения № 683 от 21.12.2015 г. по ч.гр.д. № 5089/2015 г. на ІІІ ГО, № 2228/18.07.2023 г. по ч.гр.д. № 1721/2023 г. на I ГО, № 50015/07.04.2023 г. по ч.гр.д. № 4002/2021 г. на IV ГО, № 3160/23.10.2023 г. по ч.гр.д. № 3853/2022 г. на III ГО, № 1635/13.06.2023 г. по ч.гр.д. № 2120/2023 г. на III ГО на ВКС. По тези съображения молбата на Н. Г. И. за допълване на определение №4417 от 1.10.2025 г. по делото с присъждане на 500 лв.разноски следва да бъде оставена без уважение. Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение