Определение № 153 от 22.06.2012 г. на ВКС по т. д. № 449/2012 г.

Производството е по чл. 307 ГПК. Образувано е по молба на [фирма] на основание чл.303, ал.1, т.4 ГПК за отмяна на влязлото в сила решение по гр.дело №1290/2011г. на Великотърновския окръжен съд. Основанието е две противоречиви решения, които според молителя “независимо, че формално не се отнасят до едни и същи действия на ЧСИ, то двата съдебни акта потвърждават и отменят част от действия в едно и също производство по принудително изпълнение, като след постановяване на първия от тях – този по гр.дело №1329/2011г. постановлението за възлагане на недвижим имот влиза в сила, а с постановяването на втория от тях – този по гр.дело №1290/2011г. се отменят всички извършени преди това действия”. В писмен отговор М. С. Д. – С. чрез адв.Д. Д. – В. счита молбата за отмяна за недопустима, поради липса на основанието по чл.303, ал.1, т.4 ГПК. Изразено е становище, че в случая е налице разминаване на поредността на обжалваните действия и че между страните е налице едно влязло в сила решение, което разрешава спор със сила на пресъдено нещо. Не са налице две противоречиви решения, между същите страни, за същото искане и на същото основание. Не е направено искане за присъждане на разноски. Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното: В чл.303 ГПК са изброени изчерпателно основанията за отмяна. Според чл.303, ал.1, т.4 ГПК заинтересованото лице може да иска отмяна на неправилното решение, когато има постановени две влезли в сила решения между същите страни, за същото искане и на същото основание, които си противоречат. Противоречието трябва да съществува между решенията, а не между мотивите на решенията или между решението и мотивите на другото решение. Другото изискване е да има пълно обективно и субективно тъжество между делата, по които са постановени или предметът на едното дело да се включва в другото. Фактите по конкретното дело са следните: По гр.дело № 1290/2011г., образувано по жалба на М. Д. – С. вх. № 09322/27.10.2011г., В. окръжният съд с решение №25/ 5.03.2012г. е отменил действията на ЧСИ извършени с постановлението от 28.02.2011г. за налагане на възбрана върху имот – апартамент до протокол за обявяване на постъпили наддавателни предложения по обявена втора публична продан за имота и на купувач от 31.08.2011г. като неправилни и незаканосъобразни. С Постановление за възлагане от 27.10.2011г. на ЧСИ, имотът – предмет на принудителното изпълнение, е възложен на определения с постановление от 31.08.2011г. купувач – взискател по изпълнителното дело дружеството [фирма]. Страните не оспорват, а признават факта, че срещу постановлението за възлагане от 27.10.2011г. има подадена жалба от М. Д. – С. по която е било образувано гр.дело №1329/2011г. Делото е приключило с прекратяване на производството, поради недопустимост на подадената от М. Д. - С. частната жалба. При тези факти, настоящият състав на ВКС намира, че подадената молба за отмяна на влязлото в сила решение по гр.дело № 1290/2011г. ще следва да бъде оставена без разглеждане. Съгласно т.1 и т.2 от ППВС №2/77 год., на отмяна по реда на чл.231 ГПК отм., аналогичен чл.303 ГПК подлежат влезлите в сила решения по дела, които разрешават спора между страните по тях със сила на пресъдено нещо. Решението, чиято отмяна се иска е отменително и не разрешава със сила на пресъдено нещо спор между страните, поради което не попада в категорията съдебни решения, които подлежат на отмяна. Определението, с което е оставена без разглеждане частната жалба, също не е от категорията определения, чиято отменя може да се иска по реда на чл.303 ГПК. На отмяна подлежат определенията, които по своята същност се доближават до решенията, защото разрешават материалноправен спор, свързан с предмета на съдебното производство. Определението, с което съдът разрешава процесуален въпрос, какъвто е за допустимостта на частна жалба, не попада в категорията съдебни актове подлежащи на отмяна. От изложеното следва, че двата съдебни акта, не попадат в нито едно от изчерпателно изброените основания по чл.303 ГПК. Тъй като проверката по чл.307 ГПК включва допустимостта на искането за отмяна – подлежи ли на отмяна атакувания съдебен акт по реда на чл.303 ГПК, а в случая съдебното решение по гр.дело 1290/2011г. не подлежи на отмяна, то молбата ще следва да бъде оставена без разглеждане и производството по делото прекратено. Водим от горното Върховният касационен съд, ТК, състав на първо отделение