Определение № 6027 от 03.06.2026 г. на ВАС по адм. д. № 3393/2026 г.

Производството е по реда на чл. 229 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на Н. В. В. от гр. София против определение № 26076 от 31.07.2025г., постановено по адм. дело № 4868/2025г. по описа на Административен съд София-град, с което е оставена без разглеждане жалба на частния жалбоподател срещу мълчалив отказ на кмета на Столична община-район „Красно село“ по подадено от В. заявление с рег. № РКС25-ЕВО1-18/12.03.2025г. по регистъра на същия район и е прекратено производството по делото. Оплакванията в частната жалба са за нищожност, алтернативно за незаконосъобразност, нарушение на материалния закон при постановяване на оспореното определение. Иска се неговата отмяна. Ответникът по частната жалба – кметът на СО-район „Красно село“ не взема становище по частната жалба. Върховният административен съд, тричленен състав на пето отделение намира, че частната жалба е подадена в срок, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. С оспореното определение е оставена без разглеждане жалбата на Н. В. В. против мълчалив отказ на кмета на СО-район „Красно село“ за предоставяне на достъп до обществена информация по реда на Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ) по негово заявление рег. № РКС25-ЕВО1-18/12.03.2025г. по регистъра на същия район и производството е прекратено. Административният съд приема в мотивите на определението, че подадената жалба е недопустима поради липса на правен интерес. Посочва, че с Решение № РКС-РИ09-22/09.05.2025г. кметът на СО-район „Красно село“ предоставя достъп до поисканата от жалбоподателя обществена информация, поради което не е налице твърдения в жалбата мълчалив отказ. При наличие на позитивен за В. административен акт законово гарантираното субективно материално право на информация на жалбоподателя е удовлетворено, поради което жалбата е недопустима. Определението е правилно. По смисъла на чл. 58, ал. 1 от АПК за мълчалив отказ се смята непроизнасянето в срок по направено искане за издаване на акт. В случая, както правилно приема първоинстанционният съд има наличие на изричен административен акт, постановен по същото искане. След като с посоченото решение е удовлетворено изцяло искането на заявителя за предоставяне на поисканата от него обществена информация, е налице благоприятстващ за него административен акт и липсва правен интерес от оспорването на мълчалив отказ, а решението с което се предоставя достъпа до обществена информация е самостоятелен, подлежащ на отделно обжалване административен акт. Предвид на изложеното, оспореното определение е правилно и следва да бъде потвърдено с настоящото. Воден от горното, Върховният административен съд, пето отделение