Определение № 58 от 26.03.2019 г. на ВКС по гр. д. № 1141/2019 г.

Производството е по реда на чл.274, ал.2, изр. второ от ГПК. Делото е образувано по частна касационна жалба вх.№ 1799/21.02.2019 г., подадена от Г. К. Д. срещу разпореждане № 174 от 19.12.2018 г. на Върховния касационен съд, второ гражданско отделение, постановено по ч. гр. дело № 3382/2018 г., с което съдът е върнал частна жалба вх.№ 9658/8.11.2018 г., подадена от Г. К. Д. срещу определение № 169/2.10.2018 г. по ч. гр. дело № 3382/2018 г. на ВКС, второ гражданско отделение. За да постанови горното разпореждане, съдът е приел, че актът, срещу който е подадена частна касационна жалба вх.№ 9658/8.11.2018 г., не подлежи на обжалване. С частната жалба се оспорва разпореждане № 174 от 19.12.2018 г., като се излагат изцяло мотиви за незаконосъобразност и недопустимост на решение № 538/14.06.2010 г. на ВКС, І г.о. Настоящия съдебен състав на първо гражданско отделение на ВКС намира за установено следното: Частната жалба е подадена в срок, от надлежна страна, срещу разпореждане, подлежащо на касационно обжалване. С обжалваното разпореждане е върната частна жалба вх.№ 9658/8.11.2018 г., подадена от Г. К. Д. срещу определение № 169/2.10.2018 г. по ч. гр. дело № 3382/2018 г. на ВКС, второ гражданско отделение. Определение № 169/2.10.2018 г. представлява необжалваем съдебен акт, тъй като с него е потвърдено разпореждане № 164/9.07.2018 г. по ч. гр. дело № 1761/2018 г. на първо гражданско отделение, с което върната като недопустима друга частна жалба на Г. Д.. Изложеното обуславя потвърждаване на обжалваното разпореждане. Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,