Определение № 521 от 13.11.2024 г. на ВКС по н. д. № 984/2024 г.

Производството пред ВКС е по реда на чл. 44, ал. I от НПК за разрешаване на спор за подсъдност между Районен съд - гр. Благоевград и Районен съд - гр. Петрич, повдигнат от последния. Поводът е разглеждане по реда на чл. 432, ал. 2 от НПК на предложение от прокурор при Районна прокуратура - Благоевград (Териториално отделение - Петрич) за прекратяване на принудителното лечение на К. Г. А. (от с. С., ул. "Б." № 1, общ. Петрич) преди изтичане на 6-месечния срок от настаняването му в Център за психично здраве - гр. Благоевград. Първоначално предложението на прокурора е постъпило в Районен съд - гр. Петрич, но е било върнато с указание да бъде внесено в Районен съд гр. Благоевград. Това е сторено и по този повод е било образувано ЧНД № 1392/2024 г. С разпореждане № 1423 от 30.10.2024 г. съдията-докладчик е прекратил същото и го е изпратил по подсъдност на Районен съд - гр. Петрич, изтъквайки доводи, че К. А. не се намира в лечебното заведение, а на домашния си адрес в с. К., поради което и компетентен да разгледа искането на прокурора се явява съдът по местоживеенето му. След получаване на материалите и с определение № 416 от 5.11.2024 г. по ЧНД № 786/2024 г. на Районен съд - гр. Петрич, съдията-докладчик също е прекратил съдебното производство и е повдигнал настоящия спор за подсъдност. Посочил е, че компетентен в производството по чл. 432, ал. 2 от НПК е съдът по местонахождение на лечебното заведение, което ipso jure следва от буквата на закона. Върховният касационен съд, след като провери материалите по делото, намери, че компетентен да разгледа предложението на прокурора за прекратяване на принудителното лечение е съдът по местонахождение на лечебното заведение, а именно Районен съд - гр. Благоевград. С определение № 387/02.04.2024 г. по ЧНД № 221/2024 г. по описа на PC - Петрич К. А. е настанен за принудителното лечение в Център за психично здраве - гр. Благоевград, което е продължило до 09.07.2024 г., когато е бил освободен, но РП - Петрич не е била уведомена. След като е узнала за това, както и съобразявайки, че лечението е преустановено преди изтичане на шестмесечния срок, прокурорът от РП- Петрич е внесъл искането за формалното му прекратяване съгласно хипотезата по чл. 432. ал. 2 от НПК. Правилното тълкуване на нормата на чл. 432, ал. 2, вр. ал. I от НПК сочи, че се касае до изискване за произнасяне от компетентния съд, на който са възложени контролни функции по повод принудителното лечение на лицето, което важи и в случая на прекратяването му преди изтичане на шестмесечния срок и това следва да бъде сторено по искане на прокурора. В конкретния случай е без значение, че междувременно лицето е било освободено и не се намира в лечебното заведение. За местната подсъдност в хипотезата по чл. 432, ал. 2 от НПК водещият критерий е местонахождението на лечебното заведение, където А. е бил настанен и същият е на територията на PC - Благоевград. Предвид гореизложеното и на основание чл. 44, ал. 1 от НПК, Върховният касационен съд на Република България, второ наказателно отделение