Определение № 788 от 31.01.2025 г. на ВАС по адм. д. № 11891/2024 г.

Образувано е по частна жалба подадена от Н. А. Н. от гр. Варна срещу определение № 11757/13.11.2024 год. постановено по адм. дело № 1606/2024 год. по описа на Административен съд Варна и по частна жалба подадена от Н. А. Н. от гр. Варна срещу определение № 11760/13.11.2024 год. постановено по адм. дело № 1606/2024 год. по описа на Административен съд Варна. С частната жалба срещу определение № 11757/13.11.2024 год. е направено искане съдът да отмени същото, поради липса на мотиви от правна и фактическа страна и съдът да освободи Н. от дължимата държавна такса от 30 лева в производството пред ВАС. С частната жалба срещу определение № 11760/13.11.2024 год. е направено искане съдът да отмени същото, поради липса на мотиви от правна и фактическа страна и да предостави на жалбоподателя правна помощ, тъй като същият няма достатъчно средства за заплащане и интересите на правосъдието изискват това. Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира частната жалба срещу определение № 11757/13.11.2024 год. за подадена от надлежна страна, в срока по чл. 213а, ал. 1 и ал. 7 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на разпореждането за валидност, допустимост и правилност е неоснователна. С определение № 11757/13.11.2024 год. постановено по адм.д. № 1606/2024 год. по описа на Административен съд Варна тричленен състав на съда е оставил без уважение искането на Н. за освобождаване от заплащане на държавна такса за обжалване на определение № 9350/19.09.2024 год. постановено по адм.д. № 1606/2024 год. За да отхвърли искането съдът е приел, че с определение № 9350/19.09.2024 год. е оставена без разглеждане като недопустима частната жалба на Н. срещу разпореждане № 7362/16.07.2024 год. постановено по адм.д. 1016/2024 год. по описа на Административен съд Варна, с което състав на Административен съд Варна е оставил без уважение молбата подадена от Н. Н., с която е направено искане за налагане на глоба на длъжностно лице-Министъра на правосъдието за забавено произнасяне по задължение вменено с определение №3223/28.03.2024 год. постановено по адм.д № 2456/2023 год. по описа на Административен съд Варна. В мотивите към обжалваното определение № 11757 е посочено, че жалбоподателят няма пряк интерес от воденето на спора, а само твърди, че не е съгласен с изводите на съда в определение № 9350. Поради установената липса на пряк интерес у жалбоподателя за обжалване на определение № 9350 съдът е приел, че не са налице предпоставките за освобождаване от заплащане на дължимата държавна такса. Определение № 11757/13.11.2024 год. постановено по адм.д. № 1606/2024 год. е правилно. Настоящият състав на съд напълно споделя изводите на Административен съд Варна, поради което не намира основание да ги преповтаря. Първоинстанционният съд задълбочено е изследвал въпроса относно наличието на правен интерес от водене на делото от страна на Н. и е извел правилния извод, че такъв няма, тъй като по никакъв начин не се засягат правата и свободите на оспорващия. Споделя се и позоваването в обжалваното определение на Решение на Конституционния съд на РБългария № 3 от 08.07.2008 год. по КД № 3/2008 год. с докладчик съдия Благовест Пунев. Във връзка с гореизложеното настоящият касационен състав намира, че подадената частна жалба срещу определение № 11757/13.11.2024 год. е неоснователна и като такава следва да се остави без уважение. По отношение на частната жалба подадена срещу определение № 11760/13.11.2024 год. постановено по адм.д. № 1606/2024 год. по описа на Административен съд Варна настоящият състав на ВАС намира за установено следното: Частната жалба е подадена срещу определение № 11760/13.11.2024 год., с което е оставено без уважение искането на Н. за предоставяне на правна помощ за приподписване на частна жалба срещу определение № 9350/19.09.2024 год. Съгласно чл.213а, ал.7 от АПК, актовете по ал. 1, изречение второ, ал. 2 и ал. 6, т. 2 и актовете, с които се отказва освобождаване от държавна такса, могат да се обжалват с частна жалба като държавна такса не се дължи. Препис от частната жалба не се представя, ако съдебният акт е постановен преди връчването на препис от касационното оспорване. Определението на съда по жалбата е окончателно. Видно от съдържанието на нормата определението, с което е отказано предоставянето на правна помощ не е сред изрично посочените съдебни актове, които подлежат на последващ контрол. Следователно процесното определение № 11760, с което е оставено без уважение искането на Н. за предоставяне на правна помощ не подлежи на обжалване, поради което подадената срещу него частна жалба е процесуално недопустима. Водим от горното и на основание чл. 213а, ал. 7 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение