Определение № 546 от 22.11.2018 г. на ВКС по гр. д. № 4316/2018 г.

Производството е по чл.274, ал.2, изречение второ ГПК. Образувано е по частна жалба, вх.№7543/16.8.2018 г., подадена от Д. П. Г. от [населено място], в качеството й на управител и едноличен собственик на капитала [фирма] - П., против определение №189/13.8.2018 г. по гр.д.№5832/2014 г. по описа на Върховния касационен съд, І г.о., с което е оставена без разглеждане молба за отмяна на влязло в сила определение №841/16.6.2014 г. по ч.гр.д.№474/2014 г. по описа на Плевенския окръжен съд,на основание чл.303, ал.1 ГПК. С обжалваното определение е прието, че „С т.6 от тълкувателно решение № 7 / 31.07.2017 г. по т.д. № 7 /2014 г. на ОСГТК на ВКС е предвидена възможност за отмяна по реда на чл.303,ал.1 ГПК единствено на определенията за прекратяване на делото поради отказ от иска (чл.233 ГПК). С тълкувателното решение не се предвижда възможност на отмяна на други определения, включително на останалите определения, които преграждат по-нататъшното развитие на делото. С т.2 от тълкувателно решение №5/12.07.2018 г. по т.д. № 5 от 2015 г. на ОСГТК на ВКС е отклонено предложението на председателя на ВКС за постановяване на тълкувателно решение по въпроса: кои определения, с които се дава разрешение по същество на други производства по смисъла на чл.274,ал.3,т.2 ГПК, подлежат на отмяна по реда на глава 24 ГПК. В настоящият случай се иска отмяна на определение, с което е отменено определение на първоинстанционния съд, с което на основание чл.415,ал.2 ГПК е обезсилена като незаконосъобразна заповед за изпълнение на парично задължение, издадена на основание чл.410 ГПК. Това определение не е преграждащо, нито разглежда по същество основанието за издаване на заповед за изпълнение. Настоящият състав приема, че защитата срещу последиците на определението, чиято отмяна се иска, е възможна единствено посредством уредените в разпоредбите на чл.414, чл.414а, чл.423 и чл.424 ГПК способи, но не и чрез извънинстанционното производство за отмяна по чл.303 и сл. ГПК. Поради това молбата е процесуално недопустима и следва да се остави без разглеждане по същество.“ В частната жалба се поддържа оплакване, че посоченото по-горе определение на състав І г.о. на ВКС е неправилно, като се сочат доводи по същество на спора. Моли се за отмяна на отмяна на обжалваното определение и разглеждане на молбата за отмяна по същество. Ответникът по частната жалба [фирма] – С., не заявява становище в настоящото производство. Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., като разгледа изложеното в частната жалба намира, че същата е подадена в срок, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество тя обаче е неоснователна по следните съображения: Обжалваното определение на състав на І г.о. на Върховния касационен съд е правилно. Същото е съобразено изцяло с приетото във визираните тълкувателни решения, както и с факта, че определението, чиято отмяна се иска не е преграждащо, нито разглежда по същество основанието за издаване на заповед за изпълнение, както и че защитата срещу последиците на определението е възможна само по реда уреден в разпоредбите на чл.414, чл.414а, чл.423 и чл.424 ГПК, но не и чрез извънинстанционното производство за отмяна по чл.303 и сл. ГПК. Частната жалба като неоснователна следва да се остави без уважение, а обжалваното определение потвърдено. Водим от изложените съображения и на основание чл.278 ГПК Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,