Определение № 15 от 26.01.2021 г. на ВКС по гр. д. № 2766/2020 г.

С молба вх. № 427/ 19.01.2021 г. касаторите М. П., М. С. и Й. К. искат освобождаване от внасяне на държавна такса по повод определение № 825/ 29.12.2020 г., с което по реда на чл. 288 ГПК по настоящото дело е допуснато касационното обжалване на въззивното решение и в тежест на касаторите е поставена държавната такса от 863.66 лв. С влязло в сила определение № 361/ 04.09.2019 г. по ч.гр.д. № 438/ 2019 г. Апелативен съд – гр. Пловдив тримата ищци, а сега касатори, са били освободени от внасянето на държавна такса. След като тяхното искане по чл. 83, ал. 2 ГПК веднъж е възприето по надлежния ред за основателно, разрешението важи до приключване на съдебното производство във всички инстанции, освен ако има промяна в релевантните обстоятелства (т. 12 от ТР № 6/ 06.11.2013 г. по тълк.д. № 6/ 2012 г. ОСГТК на ВКС). Декларациите за материално и семейно, представени към молба вх. № 427/ 19.01.2021 г., не установяват промяна. Следователно определение № 361/ 05.09.2019 г. по ч.гр.д. № 438/ 2019 г. на Апелативен съд – гр. Пловдив не подлежи на изменение, подадената повторна молба по чл. 83, ал. 2 ГПК е неоснователна, а на основание чл. 253 ГПК касационният състав следва да оттегли (да измени) своето определение по чл. 288 ГПК в частта по държавната такса. При тези мотиви, съдът