Решение № 2925 от 17.03.2026 г. на ВАС по адм. д. № 11436/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от „Сити кеш“ ООД чрез процесуален представител, срещу решение № 3786 от 30.09.2025 г., постановено по административно дело № 555/2025 г. от Административен съд Стара Загора, с което е прогласен за нищожен отказът му да предостави носителите на лични данни на Р. К. Д., обективиран в писмо- отговор от 07.05.2025 г. и преписката му е върната за произнасяне в частта относно изрично заявеното желание от Д. в искането ѝ от 27.11.2024 г. за предоставяне на всички носители на лични данни (договори, стандартни европейски формуляри и др.), въз основа на които се обработват данните Ѝ при спазване на задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона, дадени в решението в 14 дневен срок от влизането му в сила и е осъден да заплати на ответницата деловодни разноски, а на процесуалния му представител адвокатско възнаграждение, определено по реда на чл. 38, ал.2 от Закона за адвокатурата. По наведени доводи за неправилност на решението като необосновано и постановено при неправилно приложение на закона се иска отмяната му и постановяване на ново по съществото на спора, с което жалбата срещу отказа да предостави исканите носители на лични данни бъде отхвърлена и му бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение. Алтернативно е направено искане делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на съд. С молба от 04.12.2025 г. касационният жалбодател е направил искане за спиране на производството по делото до постановяване на решение по дело С- 676/2025 г. на Съда на Европейския съюз(СЕС), като твърди, че питането засяга тълкуване на правни норми от Правото на ЕС, пряко относими към предмета на делото. Ответникът по касационната жалба – Р. К. Д. в представен от процесуален представител отговор оспорва жалбата и моли съда да постанови решение, с което да остави в сила обжалваното решение и му присъди деловодни разноски по приложен списък. Представено е и писмено становище за неоснователност на искането за спиране на производството. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд (ВАС), състав на Пето отделение, при извършената служебно проверка на атакуваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 АПК и предвид наведените в касационната жалба доводи, приема за установено следното: Обжалваното решение е валидно и допустимо – постановено е в предвидената от закона форма, от компетентния съд, след надлежно сезиране с жалба против административен акт от лице, чийто интереси са засегнати с него. По искането за спиране на производството. Предмет на настоящето производство е акт на администратор на лични данни, постановен по искане на субект на лични данни по реда на чл. 15 от Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27.04.2016 г. относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Директива 95/46/ЕО (Общ регламент относно защитата на данните)(ОРЗД), като по делото няма данни отношенията на страните по делото да се приключени, като това следва от представеното по делото Уведомление от 07.05.2025 г. и приложенията към него, издадено от администратора на личи данни. Образуваното пред СЕС дело № С-676/2025 г. е по отправено запитване от АС Варна с поставени общо пет въпроса, които обаче касаят права на субекта на данни при приключени договорни отношения с администратора, при което настоящият състав намира, че в случая не са налице предпоставките по чл. 154а, ал.1, т. 8 АПК - поставените въпроси пред СЕС по посоченото дело не обуславят изхода по спора. По касационната жалба. Първоинстанционният съд, след извършената проверка за законосъобразност приема, че оспореният пред него акт,с който е отказано да бъдат предоставени носителите на лични данни, въз основа на които те се обработват на субекта на същите е в противоречие с разпореденото с влязло в сила решение № 1303 от 03.04.2025 г., постановено по адм. дело № 7/2025 г. по описа на АС Стара Загора между същите страни. При извършената проверка на материалите по делото и посоченото по-горе влязло в сила решение настоящият състав намира че изводът за наличие на предпоставките по чл. 177, ал. 2 АПК по отношение на обжалвания пред него съдебен акт е правилен. Изрично в диспозитива на влязлото в сила решение е посочено след отмяна на предходен отказ да се предоставят на Д. носителите на лични данни – договори за заеми и др. документи, чрез които непосредствено се обработват личните ѝ от „Сити кеш“ ООД преписката е върната на дружеството с указания за произнасяне съобразно дадените указания в 14 дневен срок, при спазване на задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона. От съдържанието на това решение се установява, че в мотивите съдът категорично и недвусмислено е разпоредил предоставяне на посочените носители, а постановеното в акта на администратора на лични данни, че искането за предоставяне на носителите на договори, стандартни европейки формуляри, платежни нареждания е несъвместимо със заявеното от субекта на данните право на преносимост, поради което е отказано предоставянето им. Предоставените „извадки“ от договори категорично не представлява изпълнение на влязлото в сила решение. Напротив - с постановеният акт грубо и противозаконно не се изпълнява влязлото в сила съдебно решение, а освен това е в нарушение на правата на субекта по чл. 15, § 3 ОРЗД и в противоречие с постановеното в решение от 26.10.2023 г. по дело С-307/22 на СЕС. Наведените пространни доводи в касационната жалба будят недоумение, доколкото по същество представляват оспорване на задълженията на касатора, разпоредени му с влязлото в сила решение. Въз основа на изложеното настоящият състав намира, че решението е законосъобразно. Същото е и обосновано – съдът е установил релевантните за спора факти, изложил е подробно и аргументирано изводите си базирани на тях при правилно приложение и тълкуване на относимите нормативни разпоредби. Предвид изложеното, настоящият съдебен състав на ВАС приема, че обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила, като постановено при отсъствие на касационни основания за отмяна. При този изход на делото касационният жалбодател следва да бъде осъден да заплати на процесуалния представител на ответника адвокатско възнаграждение в размер на 300 евро., определено по реда на чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата и съобразено с фактическата и правна сложност на делото. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Пето отделение