Определение № 9873 от 12.10.2026 г. на ВАС по адм. д. № 9207/2026 г.

Производството е по чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по частна жалба на "Водоснабдяване и канализация" ЕООД, гр. Смолян, чрез пълномощник, против определение № 625 от 05.05.2026 г. по адм. д. № 394/2025 г. на Административен съд - Смолян, с което съдът е отменил определението си от 07.04.2026 г. за ход на делото по същество, оставил е без разглеждане жалба на дружеството срещу решение от 30.10.2025 г. на ръководителя на Управляващия орган (УО) на Оперативна програма "Околна среда" (ОПОС) 2014-2020 г., в частта му по т. 3, и е прекратил производството по делото. Според частния жалбоподател определението е неправилно поради допуснати съществени процесуални нарушения, неправилно приложение на материалния закон и необоснованост. Оспорва извода, че решението на ръководителя на УО на ОПОС не представлява индивидуален административен акт, подлежащ на съдебен контрол. Сочи, че с решението му в частта по т. 3 е извършена финансова корекция и процесният акт в тази част притежава белезите на индивидуален административен акт. Според жалбоподателя решението в оспорената му част съдържа волеизявление в хипотезата на чл. 21, ал. 1 АПК и засяга неблагоприятно правната му сфера. Иска отмяна на определението и връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия.

Ответникът ръководителят на Управляващия орган (УО) на Оперативна програма " Околна среда“ (ОПИК) 2014-2020, чрез пълномощника си, оспорва частната жалба като неоснователна по съображения, изложени в писмен отговор.

Върховният административен съд приема частната жалба за процесуално допустима като подадена в срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

Разгледана по същество, тя е основателна.

Производството пред Административен съд - Смолян е образувано по жалба на "Водоснабдяване и канализация" ЕООД, гр. Смолян, срещу решение от 30.10.2025 г. на УО на ОПОС, в частта му по т. 3. В т. 3 от оспорения административен акт ръководителят на УО е приел, че бенефициерът е уведомен за намаляване на допустимите разходи със сума в размер на 666 877,46 лв. за сметка на БФП и със съответстващата според АДБФП на нея сума на собствено финансиране в размер на 80 659,20 лв., представляващи извършване на определени с решения на РУО на ОПОС финансови корекции, както следва:

• с решение на ръководителя на УО на ОПОС от 29.04.2020 г., изпратено на бенефициента с писмо с изх. № 1-014-0001-2-220/ 29.04.2020 г., за определяне на финансова корекция в размер на 5% по договор № РД-ОПОС-4/ 11.12.2019 г. във връзка с което е регистрирана нередност с № ОПОС20/20/КФ/385 и влязло в сила Решение № 1984/16.02.2021 г. на ВАС;

• с решение на ръководителя на УО на ОПОС от 18.05.2020 г., изпратено на бенефициента с писмо с изх. № 1-014-0001-2-314/18.05.2020 г., за определяне на финансова корекция в размер на 5% по договори: 1) за ОП № 1 - № РД-ОПОС-9/30.01.2020 г.; 2) за ОП № 2 - № РД-ОПОС-12/03.02.2020 г.; 3) за ОП № 3 - № РД-ОПОС-10/30.01.2020 г.; 4) за ОП № 4 - № РД-ОПОС-11/30.01.2020 г., във връзка с което са регистрирани нередности с № ОПОС20/20/КФ/374, ОПОС20/20/КФ/377; ОПОС20/20/КФ/375 и № ОПОС20/20/КФ/376 и влязло в сила решение № 4234/01.04.2021 г. на ВАС, с което се оставя в сила решение № 304 от 22.10.2020 г. по адм. дело № 169/2020 г. на АС - Смолян;

• с решение № 213/22.10.2025 г. на ръководителя на УО на ОПОС за определяне на финансова корекция в размер на 25% по договор № РД-ОПОС-5/13.01.2020 г. с изпълнител ДЗЗД „Пашмакли“, във връзка с което е възобновена нередност с НИН: ОПОС20/23/КФ/1005.

С обжалваното в настоящото производство определение съдът е приел, че в оспорената част на акта органът е съобразил вече определени с други актове финансови корекции и на основание чл. 75, ал. 1 от Закон за управление на средствата от европейските фондове при споделено управление (ЗУСЕФСУ) ги е извършил, т. е. предприел е действие по изпълнение на решенията за финансови корекции, посочени в Уведомлението от 30.10.2025 г. Според съда с оспореното волеизявление органът не е установил нередности, нито е определил финансови корекции, т.е. няма акт с установителна и разпоредителна част, а съдържа само изпълнителна част - извършване на вече определени финансови корекции с посочените от органа решения - решение от 29.04.2020 г. на ръководителя на УО на ОПОС, решение от 18.05.2020 г. на ръководителя на УО на ОПОС и решение № 213/22.10.2025 г. на ръководителя на УО на ОПОС. Обосновал е, че в тази част актът не представлява властническо волеизявление, а е изявление на органа по изпълнение на определени с административни актове финансови корекции и същото не представлява индивидуален административен акт, подлежащ на съдебен контрол за законосъобразност. С тези мотиви е прекратил производството по оспорването на решение от 30.10.2025 г. на ръководителя на УО на ОПОС 2014-2020 г. в частта му по т. 3.

Определението е неправилно

Оспореното решение, в частта му по т. 3, е издадено на основание чл. 75, ал. 1 ЗУСЕФСУ. Видно от съдържанието на акта, с него органът, по повод постъпило искане за окончателно плащане, е посочил, че са извършени финансови корекции, вследствие на които се намаляват допустимите разходи по искане за плащане.

Член 120, ал. 2 от Конституцията въвежда общата клауза за оспорване по съдебен ред на всички административни актове, които засягат съответния правен субект, освен изрично посочените със закон. ЗУСЕФСУ не съдържа изрична забрана за оспорване по съдебен ред на акта на ръководителя на УО по чл. 75, ал. 1 ЗУСЕФСУ. Не е необходимо законът да предвижда изрична възможност за обжалване, тъй като бенефициерите имат правен интерес от защита срещу тези актове на УО. Защитата срещу акта в частта за изпълнението на финансовите корекции следва да се осъществи чрез допускането му до съдебен контрол за законосъобразност (в този см. решение №8236 от 03.07.2024 г. по адм.д. № 3485/2024 г. на ВАС), тъй като с него се засягат законни права и интереси на адресата и той не разполага с друг ред за защита на този етап от процедурата. Характерът на акта се извежда от неговото съдържание. Контролът за законосъобразност върху този индивидуален административен акт включва проверка на размера на допустимите средства, върху които се извършва корекцията, проверка на размера на финансовите корекции, определени с нарочни актове по чл. 73, ал.1 ЗУСЕФСУ, доказателства по делото, проверка на обстоятелството дали финансовата корекция се извършва от плащания по проекта, в които са включени засегнатите от нарушението разходи, проверка на етапа на извършване на корекцията с оглед различните нормативно регламентирани способи за това.

По горните съображения неправилни са изводите на административния съд, че оспореното решение, в частта му по т. 3, не притежава белезите на административен акт и не подлежи на обжалване. Оспореното решение от 30.10.2025 г. на УО на ОПОС в частта му по т. 3 има характеристиките на индивидуален административен акт и той подлежи на съдебен контрол по реда на АПК. В тази си част решението представлява годен за обжалване по съдебен ред акт, поради което неправилно първоинстанционният съд е приел, че жалбата е недопустима (в този смисъл определение №5275 от 21.05.2025 г. по адм.д. №3871/2025 г. на ВАС, VII отд., решение № 3964 от 14.04.2025 г. по адм. дело № 2046/2025 г. на ВАС, VІІ отд. и др.). Предвид този правен анализ Върховният административен съд е изоставил предходната си съдебна практика, цитирана в обжалваното определение.

Поради това обжалваното определение следва да бъде отменено, а делото да бъде върнато на Административния съд - Смолян за продължаване на съдопроизводствените действия по подадената от "Водоснабдяване и канализация" ЕООД гр. Смолян жалба.

Воден от горното, Върховният административен съд