Определение № 161 от 19.09.2018 г. на ВКС по гр. д. № 2910/2018 г.

Производството е по реда на чл.274 ал.2 ГПК. Образувано е по частна жалба /наименувана „молба“/ с вх. № 15163/07.06.2018 г. на М. В. Г. против разпореждане от 06.06.2018 г. по гр.д. № 992 по описа за 1989 г. на Районен съд-Перник, с което е върната молбата ѝ с рег. № 3966/18.04.2018 г., съдържаща искане за отмяна на влязло в сила решение от 01.08.1989 г., постановено по същото гражданско дело. Частна жалба е процесуално допустима – насочена е срещу съдебен акт, подлежащ на обжалване съгласно чл.306, ал.2 ГПК, подадена е от надлежна страна и в срока по чл.275, ал.1 ГПК. За да се произнесе по основателността на жалбата, настоящият състав съобрази следното: В изпълнение на правомощията си на администриращ подадената молба за отмяна съд, Районен съд-Перник е констатирал, че подадената молба с рег. № 3966 от 18.04.2018 г. е нередовна, тъй като не съдържа точно и мотивирано изложение на основанията за отмяна. Неколкократно /с разпореждане от 26.04.2018 г., разпореждане от 02.05.2018 г., разпореждане от 15.05.2018 г./ са давани указания на молителката да уточни твърденията си, на които позова предявеното от нея искане за отмяна на влязло в сила решение. Като е констатирал, че дадените указания не са изпълнени, Районен съд-Перник е постановил обжалваното в настоящото производство разпореждане от 06.06.2018 г., с което е върнал подадената от М. В. Г. молба за отмяна. Разпореждането е правилно. Районен съд-Перник е действал съобразно правомощията си, предвидени в чл.306, ал.1 ГПК. Съгласно дадените задължителни указания за тълкуване на закона, съдържащи се в т.10 на Тълкувателно решение № 7 от 31.07.2017 г. по тълк.д. № 7 от 2014 г. на ОСГТК на ВКС молбата за отмяна, която не съдържа конкретни и надлежни твърдения за наличие на някое от основанията по смисъла на чл.303, ал.1, респективно чл.304 ГПК, е нередовна. В настоящия случай молителката оспорва правилността на влязлото в сила решение от 01.08.1989 г., постановено по гр.д. № 992 по описа за 1989 г. на Районен съд-Перник, като твърди, че същото е постановено въз основа на неистински документ, а именно – декларация № 2182/1968 г. Впоследствие М. В. Г. твърди, че със съдебно-графологическа експертиза било установено, че съпругът ѝ Т. А. Г. не бил подписал процесната декларация. Неконкретизираните твърденията на страната единствено могат да се свържат с основанието за отмяна, предвидено в чл.303, ал.1, т.2 ГПК, съгласно което заинтересованата страна може да поиска отмяна на влязло в сила решение, ако по надлежния съдебен ред се установи неистинност на документ, върху който е основано решението. Изискването посочените престъпни обстоятелства да са установени по „надлежния съдебен ред” означава удостоверяването им с влязла в сила присъда на наказателния съд или решение на гражданския съд по иск по чл.124, ал.4 ГПК. Въпреки дадените указания от страна на Районен съд-Перник Мария В. Г. не е посочила нито как е установена неистинността на процесната декларация, нито е представила писмени доказателства, които да удостоверяват това нейно твърдение. Следователно в съответствие с процесуалния закон администриращият съд е констатирал, че молбата за отмяна е нередовна и след като нередовностите не са били отстранени е приложил чл.306, ал.2 ГПК, поради което атакуваното разпореждане следва да бъде потвърдено. С оглед изложените съображения Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение