Определение № 159 от 26.10.2011 г. на ВКС по н. д. № 2614/2011 г.

Производството е по чл.43 от НПК. Образувано е по искане на Сливенския окръжен съд за определяне на друг, еднакъв по степен съд за разглеждане на внчхд № 407/2011 г. Основание за искането е невъзможността Сливенския окръжен съд да образува състав. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура изразява писмено становище, че искането е основателно. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, като се запозна с определение № 417/ 10.10.2011 г. на председателя на Сливенския окръжен съд установи, че всички съдии са се отвели от разглеждане на делото на основание чл.29 ал.2 от НПК. Отводите са резултат от оплакване на жалбоподателя А. М. от предубеденост и неетично поведение на магистратите от Сливенския окръжен съд, въплътено в подаден от него сигнал до Комисията за борба с корупцията и професионалната етика към ВСС. При това положение Сливенският окръжен съд, определен да разгледа делото от ВКС по реда на чл.43 т.3 НПК след отвеждане на съдиите от Ямболския окръжен съд / по ч.пр. № 2107/11 г. ІІ н.о./ също не може да образува състав и за втори път то следва да бъде изпратено на друг окръжен съд. Настоящият касационен състав, като съобрази изложените в сигнала до ВСС обстоятелства /протежиране на “моите подсъдими от бизнесмена П. В. –шеф на горското в Сливен, Бургас, Стара З., Ямбол и Хасково”/ и за да се избегне вероятността жалбоподателят отново да има съмнение в безпристрастността на съда намери, че делото следва да бъде изпратено за разглеждане на Кърджалийския окръжен съд. Ето защо и на основание чл.43 т.3 от НПК