Определение № 3716 от 01.04.2026 г. на ВАС по адм. д. № 3333/2026 г.

Производството е по реда на чл. 229, ал.1, т. 2 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по частна жалба на ХРАМ "УСПЕНИЕ БОГОРОДИЧНО" със седалище гр. Габрово, ул. "Николаевска "№1, представляван от ставрофорен иконом Р. Л. Л., чрез пълномощник адв. С. Банкова от АК - Габрово, против Определение №223/17.02.2026 г., постановено по адм. дело № 61/2026 г., по описа на Административен съд - Габрово, в частта му, с която е оставено без уважение искането по чл. 166, ал. 4 АПК за спиране на допуснатото по силата на чл. 192, ал. 3 от ЗКН предварително изпълнение на Разпореждане за прилагане на принудителни административни мерки по чл. 192, ал. 1, т. 2, буква "а" и "в" от Закона за културното наследство от 05.02.2026 г., съставено от инспектор в Регионален инспекторат за опазване на културното наследство, район на планиране Велико Търново, при Главна дирекция "Инспекторат за опазване на културното наследство" в Министерство на културата. Изложени са съображения за неправилност на обжалвания съдебен акт поради допуснати нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяната му и постановяването на друго, с което бъде спряно предварителното изпълнение на цитираното разпореждане. Възражение по частната жалба не е п остъпило. След като прецени доказателствата по делото, във връзка с доводите и съображенията в частната жалба, Върховният административен съд, състав на трето отделение, приема следното: Частната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна, с оглед на което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С обжалваното определение Административен съд Габрово е оставил без уважение искането на ХРАМ "УСПЕНИЕ БОГОРОДИЧНО" със седалище гр. Габрово, за спиране на допуснатото по силата на чл. 192, ал. 3 от ЗКН предварително изпълнение на Разпореждане за прилагане на принудителни административни мерки по чл. 192, ал. 1, т. 2, буква "а" и "в" от Закона за културното наследство от 05.02.2026 г., съставено от инспектор в Регионален инспекторат за опазване на културното наследство, район на планиране Велико Търново, при Главна дирекция "Инспекторат за опазване на културното наследство" в Министерство на културата. За да постанови този резултат съдът е приел, че в тежест на оспорващия е да докаже наличието на обстоятелства, обосноваващи вероятното настъпване на неблагоприятни последици, които биха засегнали значително и трудно поправимо правната му сфера. Изложени са мотиви, че в случая не е установено по безспорен начин наличието на нито една от предпоставките, при които се налага спиране на изпълнението на административния акт до решаването на спора за неговата законосъобразност, нито че засегнатия интерес на ХРАМ "УСПЕНИЕ БОГОРОДИЧНО" по степен на важност е от категорията на посочените в чл. 60, ал. 1 АПК. Крайният извод на съда е, че направеното искане за спиране предварителното изпълнение на разпореждането е неоснователно. Определението в тази му част е правилно. Наличието или възможността от настъпването на вреди е условието, което поставя чл. 166, ал. 2 от АПК за предявяване на искането за спиране. За да бъде уважено това искане не е достатъчно само твърдението за наличие на вреди, а е необходимо представянето на доказателства за вида им, както и за това, че вредите са настъпили или съществува вероятна възможност да настъпят, ако обжалваният административен акт бъде изпълнен. В този случай молителят следва да обоснове необходимостта от спиране на допуснатото изпълнение, като докаже наличието на засягане на свой интерес. Нито пред първоинстанционния съд, нито пред настоящата инстанция са посочени нови обстоятелства, каквото е изискването на чл. 166, ал. 2 от АПК, към което препраща чл. 166, ал. 4 от АПК, за да бъде направена такава преценка, а от друга страна вредата, която се твърди, че може да бъде причинена на оспорващия, не може да бъде определена, като значителна или трудно поправима, на базата на извършената от законодателя преценка от накърняване на значим обществен интерес при забавяне на изпълнението на разпореждането по чл. 192, ал. 1, т. 2, буква "а" и "в"от ЗКН, което от своя страна е обусловило допускането по закон на производството по чл. 166, ал. 4 от АПК. Евентуалните финансовите загуби на оспорващия / доказателства в тази насока не са представени/, което е посочено, като основание за спиране на предварителното изпълнение също не се явява по-значимо от посочената по-горе защита на обществения интерес. В конкретния случай законосъобразно административният съд е приел, че оспорващият не е представил доказателства за настъпването на непоправими вреди от незабавното изпълнение на административния акт.Твърдения в частната жалба за наличието на вреди, не се подкрепят от събраните по делото доказателства. Изложените в частната жалба съображения са неотносими към конкретния клучай. Предвид това и при констатираната липса на условията за спиране на допуснатото от закона предварително изпълнение на акта, частната жалба е неоснователна. С оглед на този извод и предвид изложените съображения, настоящият състав на Върховния административен съд приема, че обжалваното определение в тази му част е законосъобразно и следва да бъде оставено в сила. Водим от горното, Върховният административен съд, състав на трето отделение