Определение № 456 от 30.11.2020 г. на ВКС по гр. д. № 4320/2019 г.

Производството е по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба, подадена от адв. Ж. Н. – процесуален представител на М. Б. Б., против определение от 09.10.2019 г., постановено по в. гр. д. № 143/2019 г. по описа на Апелативен съд – Велико Търново, с което е оставено без уважение искането на М. Б. Б. по чл. 83, ал. 2 ГПК за освобождаване от внасянето на държавна такса за обжалване пред ВКС на постановеното по делото решение № 210 от 09.08.2019 г. Изложени са оплаквания за неправилност на обжалваното определение и се иска неговата отмяна. В срока по чл. 276, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника - Комисия за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество /КПКОНПИ/, в който излага становище за неоснователност на частната жалба. Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение, за да се произнесе по частната жалба съобрази следното: Жалбата е подадена от легитимирана страна, в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, срещу определение на въззивен съд, което подлежи на обжалване по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. За да остави без уважение искането за освобождаване от заплащане на държавна такса, Великотърновският апелативен съд е съобразил данните, обективирани от молителката М. Б. Б. в подадената от нея декларация по чл. 83, ал. 2 ГПК. Посочил е, че притежава апартамент в [населено място], със застроена площ от 80 кв. м., както и лек автомобил Сеат Т. първоначалната регистрация 1996 г., лек автомобил Фиат Барчета първоначалната регистрация 1997 г., лек автомобил Фолксваген Транспортер първоначалната регистрация 1997 г. и лек автомобил Мерцедес С 200 първоначалната регистрация 2007 г. Същата е неомъжена, не получава доходи от трудови възнаграждения, няма влогове, няма и дялове в търговски дружества или акции. Молителката е на 32 г. в работоспособна възраст, няма данни да е нетрудоспособна. Изложените обстоятелства са обусловили извода на съда, че дължимата на този етап държавна такса 30 лв. за допускане на касационното обжалване не е непосилна за М. Б. Б.. Обжалваното определение е правилно. Освобождаването от такси и разноски, съгласно разпоредбата на чл. 83, ал. 2 ГПК се допуска за лица, за които е признато от съда, че нямат достатъчно средства да ги заплатят, като по молбата за освобождаване съдът взема предвид: доходите на лицето и на неговото семейство; имущественото състояние, удостоверено с декларация; семейното положение; здравословното състояние; трудовата заетост; възрастта; други констатирани обстоятелства. В случая правилно въззивният съд е приел, че не са налице основания за освобождаване от внасяне на държавна такса. Видно от данните по делото М. Б. Б. е на 32 г. в работоспособна възраст, няма данни да е нетрудоспособна и въпреки, че не получава трудово възнаграждение притежава движимо и недвижимо имущество ,поради което състоянието на жалбоподателката й позволява да заплати държавна такса в размер на 30 лева,който размер не е непосилен за нея. Водим от изложените съображения Върховният касационен съд, състав на ІV г. о.,