Решение № 2726 от 11.03.2026 г. на ВАС по адм. д. № 283/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/. Образувано е по касационна жалба, подадена от Д. В. Г., чрез адв. А. Тинчев, против решение № 15411/07.05.2025 г., постановено по адм. дело № 2289/2024 г. по описа на Административен съд – София-град, с което е отхвърлен искът му с правно основание чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ) против Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи - Бургас, за присъждане на обезщетение за причинени неимуществени вреди в размер на 12 000 лв., ведно със законната лихва. Излагат се доводи за неправилност и незаконосъобразност на съдебното решение, поради нарушения на материалния закон и необоснованост, поради и което се иска атакуваното решение да бъде отменено, и вместо това предявеният от него иск да бъде уважен. В съдебно заседание касационният жалбоподател не се явява, представлява се от адв. Тинчев, който поддържа касационната жалба и моли за отмяна на обжалваното решение. Направено е искане за присъждане на разноски. Ответната страна - Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи - Бургас /ОДМВР Бургас/, не изразява становище по касационната жалба и не се представлява в съдебно заседание. Представителят на Върховна касационна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба и за правилност на атакувания съдебен акт. Върховният административен съд, състав на трето отделение, приема касационната жалба за допустима, като подадена от легитимирано лице в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество, касационната жалба е частично основателна. Производството пред административния съд е образувано по искова молба на Д. В. Г., подадена против ОДМВР Бургас, с която се претендира заплащането на обезщетение за причинени му неимуществени вреди, изразяващи се в негативни емоционални преживявания – посегателство върху честта и достойнството му, намеса в личния му живот, напрежение, тревожност и стрес, които се твърди, че са му били причинени от Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 23-4635-000128/04.08.2023 г. на полицейски инспектор в ОДМВР-Бургас, отменена по съдебен ред, за сумата от 12 000 лева, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба. От фактическа страна по делото е установено, че на 04.08.2023 г. около 10:24 часа в гр. Приморско на Д. В. Г. е извършена контролна проверка от служители на ответника с Алкотест Дрегер 7510, при което уредът отчел положителен резултат за алкохол. Съответно е издаден АУАН бл. № [номер], а на Г. е издаден и талон за медицинско изследване в болница. На основание чл. 171, т. 1, б“б“ ЗДвП по отношение на Д. Г. е издадена Заповед за налагане на ПАМ с Рег. № 23-4635-000128/04.08.2023 г., с която временно му е отнето СУМПС до решаване въпроса с отговорността, но за не повече от 18 месеца. Посочената заповед е оспорена от Д. Г. пред АССГ, по повод на което е образувано адм. дело № 9495/2023 г. С решение № 7378/28.11.2023 г. съдът отменил заповедта като незаконосъобразна. За изясняване на обстоятелствата по делото са събрани както писмени доказателства - Трудов договор № 36/26.01.2025 г., сключен между „Лукс клининг тийм“ ЕООД като работодател и Д. В. Г. като работник, с който на последния е възложено да изпълнява при работодателя длъжността склададжия в Търговия гр. София със задължения, утвърдени от работодателя в длъжностна характеристика, самата длъжностна характеристика и медицинска документация, така и гласни доказателства от двама свидетели, които дали данни относно психическото и емоционалното състояние на Г.. Въз основа на така установеното, от правна страна административният съд приел, че по делото е доказана само първата предпоставка по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, а именно: отменен по съответния ред административен акт - Заповед № 23-4635-000128/04.08.2023 г. е отменена с решение № 7378/28.11.2023 г., постановено по адм. дело № 9495/2023 г. по описа на АССГ. Не са доказани обаче другите две предпоставки за основателност на иска - настъпили неимуществени вреди, които да се намират в непосредствена причинна връзка с отменения административен акт. Прието е, че ищецът не се е справил с доказателствената тежест и не е успал да докаже настъпването на неимуществени вреди. Посочено е, че по делото не са ангажирани каквито и да е доказателства за влошено здравословно състояние на Г. след издаване на заповедта за налагане на ПАМ, съответно не е представена никаква медицинска документация по отношение на твърдените като настъпили неимуществени вреди, като и свидетелите са посочили, че не им е известно ищецът да е потърсил специализирана помощ за здравословните си проблеми. Относно представените медицински документи съдът приел, че в тях е посочено заболяване, което датира от преди издаването на незаконосъобразната заповед. По отношение на твърденията на свидетелите, че са транспортирали Г. до кв. Надежда /гр. София/ за извършване на рехабилитации, съдът приел, че по делото не само че не е доказано да са му били предписани такива процедури, съответно да е извършвал такива, но също така той е можел да се придвижва с масовия градски транспорт. Същото е посочено и за придвижването му до работното му място, местонахождението на което не е конкретизирано. Административният съд е анализирал и твърденията на Д. Г. за притесненията, които е изпитвал във връзка с вероятността да бъде уволнен от работа, като се е позовал на представената като доказателство по делото трудова характеристика. Посочил е, че след анализ на същата не се установява необходимост от притежание на СУМПС по отношение на ищеца за извършване на работата, за която е нает. По отношение на твърденията за претърпяване на напрежение, тревожност и стрес, посегателство върху честта и достойнството на ищеца, намеса в личния му живот, АССГ приел, че тези вреди могат да се установят чрез съдебно-психологическа или съдебно-психиатрична експертиза, или чрез доказателства за потърсена психологическа помощ, или посещение на специализирано лечебно заведение, но в исковата молба не се твърди Д. Г. да е търсил медицинска помощ или да се е лекувал през исковия период. Отделно от това, посочено е още, че при контакт с правоохранителните органи е нормално да се наблюдават стрес, тревожност и объркване, които обаче в конкретния случай не са в по-висока степен от обичайните за сходни ситуации, доколкото за това не са ангажирани съответните доказателства. В заключени е посочено, че производствата по ЗОДОВ за обезщетяване на претърпени вреди не следва да са средство за неоснователно забогатяване. Решението е валидно и допустимо, но частично неправилно Предявеният иск е с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, според който държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. Съгласно чл. 203 АПК, гражданите и юридическите лица могат да предявяват искове за обезщетение за вреди, причинени им от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административните органи и длъжностни лица, като тежестта на доказване е оставена на ищеца. Основателността на такъв иск предполага предварителното установяване на точно определените от законодателя кумулативно налични предпоставки. Настоящият състав приема, че в случая неимуществената вреда, която е пряка последица от отменената заповед, е налице и е доказана, но не в пълния претендиран размер. Правилно първоинстанционният съд е прел, че в процесния случай е налице първата предпоставка за реализиране на отговорността на ответника, а именно Заповед № 23-4635-000128/04.08.2023 г. е отменена с решение № 7378/28.11.2023 г., постановено по адм. дело № 9495/2023 г. по описа на АССГ. Не е спорно по делото, че за период от седем месеца Д. Г. е бил с отнето СУМПС в резултат на незаконосъобразната заповед. Спорен по делото е въпросът за наличието на останалите две предпоставки от фактическия състав по чл. 1 ЗОДОВ, а именно причинените неимуществени вреди и пряката и непосредствена причинна връзка между незаконосъобразния акт и причинените вреди. Предявеният иск за присъждане на обезщетение се основава на твърдения за претърпени от Д. В. Г. неимуществени вреди настъпили вследствие на незаконосъобразното отнемане на СУМПС, които се изразяват в негативни психични и емоционални изживявания, чувство за несправедливост, напрежение, тревожност и стрес, посегателство върху честта и достойнството, намеса в личния му живот. Пред първоинстанционният съд са били разпитани двама свидетели, от показанията на които се установява, че Д. Г. вследствие на незаконосъобразно отнетото СУМПС бил разстроен, напрегнат и изнервен поради невъзможността на управлява автомобил и да извършва ежедневните си дейности. Неправилно първоинстанционният съд не е кредитирал тези свидетелски показания, като е посочил, че ищецът не се е справил с доказването на твърденията си и че за посочените вреди той е следвало да представи медицинска документация. Настоящият касационен състав не споделя горния извод. Напълно нормално и обяснимо е ситуацията, която е преживял касаторът, да му създаде безпокойство и притеснение. За това свидетелстват в показанията си и разпитаните свидетели. Именно поради факта на близките им отношения с Г., тези свидетели имат преки и непосредствени впечатления за емоционалното и психическото му състояние. Логично е неимуществените вреди, изразяващи се в безпокойство и притеснение като част от вътрешния свят на човек, да бъдат установени с показания на близък човек, пред който могат да бъдат разкрити и с който негативните чувства могат да бъдат свободно споделени. Самият факт на незаконосъобразното отнемане на СУМПС навежда на правно логичния и житейски оправдан извод, че Д. Г. е претърпял неимуществени вреди. След анализ на установените по делото факти, следва да се приеме, че при условията на пълно и главно доказване са установени всички предпоставки на иска с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ относно преживените и претърпените от Д. В. Г. неимуществени вреди. Негативните преживявания на ищеца са в пряка и непосредствена последица от отнетото СУМПС с незаконосъобразната Заповед № 23-4635-000128/04.08.2023 г. и подлежат на възмездяване чрез присъждане на обезщетение. Обезщетение се дължи за всички претърпени преки и непосредствени неимуществени вреди за исковия период. Неимуществените вреди нямат материален еквивалент за пострадалия, поради което законът постановява следващото се за тях обезщетение да се определи на принципа на справедливостта – чл. 52 ЗЗД, с оглед характера на деянието, естеството на увреждането и степента на претърпените морални страдания. Обезщетението за неимуществени вреди е с компенсаторна функция, доколкото е възможно да бъдат компенсирани вредите в техния паричен еквивалент, но и не следва да бъде източник на обогатяване за пострадалия. При преценката за размера на дължимото обезщетение следва да се има предвид, че периодът на преживените негативни емоции не е дълъг и интензитетът на засягане не е значителен, като също така, преживяванията не са били от естество да предизвикат намеса на специализирана медицинска помощ от психолог и/или психиатър, съответно няма данни за преживяна висока степен на тревожност. По изложените мотиви, настоящият касационен състав счита, че обжалваното решение следва да бъде частично отменено като неправилно, а искът следва да бъде частично уважен. Предявеният иск е основателен и доказан за сума в размер на 1000 евро, ведно със законната лихва, считано от датата на подаването на исковата молба до окончателното изплащане на сумата, поради и което в тази му част решението на АССГ следва да бъде отменено. За разликата над 1000 евро до претендирания размер от 6135,50 евро, което е превалутираната стойност на иска от 12000 лева, оспореното съдебно решение следва да бъде оставено в сила. От страна на касационния жалбоподател е направено искане за присъждане на разноски за двете съдебни инстанции. На стр. 52 от делото на АССГ е приложен списък на разноските, съгласно който Д. В. Г. е заплатил разноски за адвокатско представителство в размер на 1500 лева и държавна такса за образуване на делото в размер на 10 лева. На стр. 42 от делото на АССГ е приложен Договор за правна защита и съдействие от 29.02.2024 г., съгласно който договореното адвокатско възнаграждение е в размер на 1500 лева, заплатено в брой. На стр. 21 от делото на АССГ е приложен и документ за заплатена държавна такса за образуване на делото в размер на 10 лева. По отношение на сторените пред ВАС разноски, на стр. 26 от делото на ВАС е приложен списък на разноските, съгласно който Д. В. Г. е заплатил разноски за адвокатско представителство в размер на 1000 лева и държавна такса за образуване на делото в размер на 5 лева. На стр. 11 от делото на ВАС е приложен Договор за правна защита и съдействие от 03.06.2025 г., съгласно който договореното адвокатско възнаграждение е в размер на 1000 лева, заплатено в брой. На стр. 19 от делото на ВАС е приложен и документ за заплатена държавна такса за образуване на делото в размер на 5 лева. С оглед изхода на спора, и поради това, че искът е частично уважен, на осн. чл. 10, ал. 3 ЗОДОВ в полза на Д. В. Г. следва да се присъди пълният размер на заплатените от него държавни такси от 7,67 евро, което е превалутираната стойност на 15 лева, и сумата от 208,33 евро, изчислена съразмерно уважената част от иска. Така общият размер на дължимите от ОДМВР Бургас разноски възлиза на 216 евро. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, трето отделение