Определение № 14 от 18.01.2016 г. на ВКС по гр. д. № 6170/2015 г.

Производството е по чл.307, ал.1 от ГПК. Постъпила е молба от И. Й. Д. от [населено място] за отмяна на влязлото в законна сила решение от 13.02.2015г. на Софийски градски съд, Гражданско отделение, ІІ-д въззивен с-в, постановено по гр.д.№15854/2011г. по описа на същия съд, с което е отменено решение № І-43-148/20.06.2011г., поправено с решение № І-43-118/16.01.2014г., постановено по гр.д.№4726/1999г. по описа Софийски районен съд и вместо него е постановено друго, с което са отхвърлени като неоснователени предявените от И. Й. Д. и С. Х. В. срещу Столична община, а като евентуален ответник и срещу Столична дирекция „Полиция”, кумулативно обективно и субективно съединени искове с правно основание чл.59, ал.1 ЗЗД за заплащане на следните суми: на И. Й. Д.-417 лв., а на С. Х. В.-250 лв., представляващи обезщетение за лишаването им от ползване на 5/12 ид.ч. за първия от тях (1/12 ид.ч. от които на собствено основание и 4/12 ид.ч. като правоприемник на починалите в хода на първоинстанционното производство първоначални ищци-Е. Д. Д. и Д. И. Д.) и на 3/12 ид.ч. за втората, от недвижим имот, представляващ партерен и първи надпартерен етаж от жилищна сграда, находяща се в [населено място], [улица], за периода 07.07.1998-07.07.1999г., на основание чл.303, ал.1, т.1 ГПК. Молбата за отмяна е депозирана във ВКС с вх.№1045509 от 12.05.2015г., поради което същата е депозирана в срока, предвиден в чл.305, ал.1, т.1 ГПК, поради което се явява процесуално допустима. Водим от горното, съставът на второ гражданско отделение на Върховния касационен съд