Определение № 555 от 21.10.2015 г. на ВКС по т. д. № 2661/2014 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2, вр. с ал. 1, т. 2, вр. с чл. 248, ал. 3, изр. второ от ГПК. Образувано е по частна жалба, подадена от ЗД [фирма] против определение № 976, постановено на 29. 04. 2014 г. от Софийски апелативен съд, Гражданско отделение, Четвърти състав по гр.д. № 3379 по описа на съда за 2013 г. в частта му, с която е допълнено постановеното по делото решение, като е осъден частният жалбоподател да заплати на процесуалния представител на противната страна по делото сумата 7450 лв. адвокатско възнаграждение за защита във въззивната инстанция. В частната жалба се излагат оплаквания за незаконосъобразност на обжалваното определение, като несъобразено с процесуалния закон, доколкото при обжалване на първоинстанционното решение и от двете главни страни по делото, не било ясно дали защитата, осъществявана от процесуалния представител на противната по делото страна (ищцата) пред въззивната инстанция, включвала и двете, депозирани срещу първоинстанционното решение, въззивни жалби или не. Противната страна не взема становище по жалбата. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, за да се произнесе, взе предвид следното: Частната жалба, като подадена от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и в законоустановения срок е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна по следните съображения: Оплакванията на частния жалбоподател са правно несъстоятелни. Първоинстанционното решение е обжалвано и в двете му части – в отхвърлителната от ищцата и в осъдителната – от частния жалбоподател – ответник по делото, както и с насрещна въззивна жалба – и от третото лице помагач на страната на ответника по делото. При така установеното, предмет на въззивна проверка е основателността на предявения иск в пълния му, заявен по делото с исковата молба и с последващото му увеличаване, размер, поради което и обемът, в който по необходимост се осъществява защитата на ищцата и пред въззивната инстанция, обхваща такава защита по пълния предмет на въззивното производство – в неговата цялост. При така изложеното частната жалба, с която настоящият състав е сезиран се явява неоснователна, а обжалваното определение - валидно, допустимо и правилно в обжалваната му част, поради което и същото следва да бъде потвърдено в тази му част, със законните последици. Воден от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение,