Определение № 379 от 06.12.2013 г. на ВКС по т. д. № 1903/2013 г.

Производството е по реда на чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на М. М. Т. чрез адвокат С. К. И. – особен представител, срещу решение № 278/ 11.01.2013 г. на Софийски градски съд /СГС/, ГК, ІІ „в” състав по гр.д. № 11727/2011 г. В касационната жалба касаторът поддържа оплаквания за неправилност и необоснованост, а като основание за допускане на касационно обжалване – хипотезите на чл.280 ал.1 т.1-3 ГПК. Ответникът по касационната жалба - [фирма] /правоприемник на ЗК [фирма]/ оспорва същата по съображения в писмен отговор. ВКС, ТК, първо отделение, като разгледа касационната жалба и преди да се произнесе по нея, констатира следното: След постановяване на обжалваното с касационната жалба решение на СГС № 278/ 11.01.2013 г. е постъпила молба от [фирма] /правоприемник на ЗК [фирма]/, входирана на 08.02.2013 г., за поправка на допусната явна фактическа грешка в диспозитива на решението, в което вместо ЗК [фирма] е вписано ЗД [фирма]. От същата страна е постъпила и втора молба – първоначална от 13.02.2013 г., уточнена с молба от 06.03.2013 г. за допълване на постановеното решение на основание чл.248 ГПК в частта за разноските. Двете молби са частично администрирани, без да има произнасяне на СГС по тях. При тези данни и предвид постъпилата касационна жалба от М. М. Т. срещу въззивното решение на СГС, делото пред ВКС следва да се прекрати, да се върне обратно на СГС за пълно администриране и произнасяне по двете молби по чл.247 и чл.248 ГПК, а след изпълнение на изискванията на чл.247 ал.4 и чл.248 ал.3 ГПК делото се върне отново на ВКС за произнасяне по допускане на касационната жалба на М. М. Т.. Мотивиран от горното, съдът: