Решение № 5393 от 19.05.2026 г. на ВАС по адм. д. № 12096/2025 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба на „Фератум България“ ЕООД, чрез процесуалния си представител, срещу решение № 9195 от 24.10.2025 г. по адм. дело № 1638/2025 г. на Административен съд – Пловдив. В касационната жалба са развити доводи за недопустимост, респективно - неправилност на съдебното решение поради постановяването му при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и материалния закон. Иска се да се обезсили съдебния акт и се прекрати производството по делото, а при преценка за допустимост на същия – да се отмени и се отхвърли първоначалната жалба. Ответникът по касационната жалба – С.А. М., чрез пълномощника си, представя писмен отговор, в който изразява становище, че обжалваното решение е правилно и иска да се остави в сила. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на пето отделение, като прецени данните по делото, доводите и възраженията на страните, намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в законния срок и от надлежна страна. За да се произнесе по съществото й, приема следното: С обжалваното решение АС – Пловдив е отменил изричен отказ на „Фератум България“ ЕООД, обективиран в съобщение от 24.07.2025 г. да предостави информация за обработваните лични данни на С. А. М., ведно с копие на носителите на лични данни и е задължил дружеството да й предостави документите, носители на лични данни в едномесечен срок от влизане в сила на съдебното решение. По делото е установено, че на 01.07.2025 г. С. А. М., чрез пълномощника си е отправила искане, на основание чл. 15 и чл. 20 от Регламент ЕС 2016/679 на Европейския Парламент и на Съвета от 27 април 2016 година за предоставяне копие от всички документи, в които се съдържат нейни лични данни. Искането е изпратено по електронен път и е получено е от ответното дружество на 01.07.2025 година. Отново по електронен път на 24.07.2025 г. до посочения и-мейл за връзка на искателя са представени документи, описани в придружаващия отговора имейл, в табличен вид. Информацията съдържа обща сума на получения кредит, документи за самоличност и други документи, получени от клиента по време на въвеждането и по време на обслужването на клиенти, документи за идентификация, верификация, справка за кредитоспособност, записи на телефонни разговори, погасителни планове. Предмет на спора пред административния съд е отказът на администратора на лични данни да й предостави копия от документите – носители на личните й данни. Съдът, с оглед фактическите обстоятелства по делото, правилно е приел от правна страна, че искането, отправено от субекта на данни С. М. до администратора на лични данни - "Фератум България" ЕООД на 01.07.2025 г. има характера на заявление по чл. 37б, ал. 1 ЗЗЛД във връзка с упражняване на правата й по чл. 15 ОРЗД. След като е обсъдил правата на субекта на данни в контекста на правилото на член 15 от Регламент (ЕС) 2016/679, съдът е достигнал до извод, че оспореният отказ е материално незаконосъобразен. В тази насока е изложил съображения, че непредоставянето на копие от договора за кредит, чието сключване е основание за обработване на личните данни на субекта, е нарушение на принципа за прозрачност в дейността на администратора на лични данни, която осигурява и гарантира спазването на основните принципи, застъпени чл. 5 на Регламент ЕС 2016/679 – "("законосъобразност, добросъвестност и прозрачност")". Посочил е, че с непредставянето на копия от посочените документи лицето е поставено в невъзможност да разбере дали личните му данни се обработват законосъобразно по смисъла на Закона за защита на личните данни и Регламента, с което е поставен и в невъзможност да придобие непосредствени впечатления за спазване на задължението на администратора за осигуряване защитата на тези данни и възпрепятства възможността му да се възползва от правото по чл. 8, § 2 от Хартата да получи ясна представа за това дали данните му са обработвани добросъвестно, за точно определени цели и въз основа на съгласието му или по силата на друго предвидено от закона легитимно основание. Така мотивиран е постановил обжалвания резултат. Решението е правилно като краен резултат, но по различни от изложените от съда съображения. По делото не е спорно, че "Фератум България" ЕООД е администратор на лични данни по смисъла на член 4, параграф 7 от Регламент (ЕС) 2016/679, до който е адресирано искането на субекта на данни, при упражняване на правата му по член 15 ОРЗД и в този контекст съдът правилно е идентифицирал същия като надлежна ответна страна в процеса. Когато субектът на данни е отправил искането си към администратор на лични данни, администраторът е този, който следва да отговори на искането. Ако е физическо лице, следва да отговори лично, а ако е юридическо лице - чрез лицата, които имат право да го представляват. Ако администраторът отговаря чрез упълномощено лице, следва да са налице доказателства за упълномощаването на същото, респективно за делегиране на правомощия. В обжалвания отказ, обективиран в писмо от 24.07.2025 г., изпратен от електронен адрес на „Фератум България“ ЕООД, е посочено, че е от служител по защита на данните. В акта не се съдържат име и електронен подпис на издателя. Издаденият от името на администратора на лични данни акт в отговор на заявлението на субекта на данни следва да отговаря на изискванията за авторство по чл. 59, ал. 2, т. 8 АПК като условие за неговата законосъобразност, съгласно чл. 146, т. 2 АПК. Изискването за подписване на акта с ясно означение на лицето, което го е изготвило позволява да се индивидуализира автора на акта и съответно да се прецени притежаваната от него компетентност да издаде същия. В обсъждания отговор фигурира наименованието на администратора на лични данни - "Фератум България" ЕООД, но от финалната част не може да се установи лицето, което е отговорило на заявителката. Посочването на длъжността – „служител по защита на данните“ не внася яснота относно автора на акта, неговата действителна служебна позиция и съответно компетентност да издаде същия от името на администратора на лични данни. Липсата на този съществен реквизит води до невъзможност за установяване, че актът е издаден от компетентния орган, а липсата на материална и/или персонална компетентност на издателя представлява порок и съответно - основание за отмяна по чл. 146, т. 1 АПК. Поради това, независимо, че съдът е отменил оспорения акт на различно основание – по чл. 146, т. 4 АПК, решението в тази част е правилно. Предвид констатираната недействителност на акта, касационната инстанция не обсъжда правилността на доводите на решаващия съд за неговата материална незаконосъобразност. В тази връзка, решението в частта, с която съдът е задължил „Фератум България“ ЕООД да предостави на С. М. документите, носители на нейни лични данни, доколкото е производно на отмяната на акта поради порок по чл. 146, т. 4 АПК, следва да се отмени и вместо него се постанови изпращането на административната преписка на компетентния административен орган – администраторът на лични данни „Фератум България“ ЕООД. С оглед изхода на спора, касационният жалбоподател следва да заплати на адвокат Т. Ц. Цонев сумата 460 евро за оказана безплатна адвокатска помощ пред касационната инстанция на С.А. М., съгласно представен договор за правна защита по чл. 38, ал. 1, т. 3 от Закона за адвокатурата, като посочената сума в размер на 1000лв. (511 евро) в същия и в списъка на разноски по чл. 80 ГПК няма обвързващ характер за съда. Водим от горното, Върховният административен съд, състав на пето отделение,