Определение № 573 от 19.07.2011 г. на ВКС по т. д. № 466/2011 г.

Производството е по чл.274, ал.3, т.2 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на [фирма], [населено място] срещу определение № 112/05.05.2011г., постановено по ч.гр.д.№ 198/2011г., с което Ямболският окръжен съд е потвърдил разпореждане № 241/25.03.2011г. по ч.гр.д.№ 119/11г. на Елховския районен съд за отхвърляне на заявлението на частния жалбоподател за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 ГПК против М. М. М., И. М. М. и К. М. Й.. Частният жалбоподател поддържа, че определението е неправилно, а допускането на касационното обжалване основава на наличието на предпоставките по чл.280, ал.1, т.2 и т.3 ГПК. Ответниците не вземат становище по частната жалба. Върховният касационен съд, Търговска колегия, І отд. констатира, че частната жалба е подадена от надлежна страна, срещу акт, подлежащ на обжалване по реда на чл.274, ал.3, т.2 ГПК, и е спазен преклузивният срок по чл.275, ал.1 ГПК. За да постанови обжалваното определение въззивният съд е приел, че банката не е удостоверила с изрично изявление до длъжника и поръчителите, че упражнява правото си да направи вземането по договора за кредит предсрочно изискуемо съгласно чл.60, ал.2 ЗКИ. Частният жалбоподател е поставил общ въпрос за “задължителните предпоставки, които следва да бъдат спазвани и прилагани при делата от тази категория, както и какви доказателства и в какъв вид и обем следва да бъдат представяни в хода на заповедното производство”, като изложените по същество съображения са дали кредитът е станал автоматично предсрочно изискуем и че не е необходимо банката да уведомява длъжника за упражняването на това право. Настоящият състав на ВКС, ТК, І отд. намира, че не са налице основания за допускане на касационното обжалване. Въведените правни въпроси, разгледани с оглед на тяхната конкретизация от частния жалбоподател, са разрешени от ВКС в Решение № 92/16.06.09г. по т.д.№ 467/08г. на ІІ т.о., Решение № 58/15.04.09г. по т.д.№ 584/08г. на ІІ т.о., както и Определение № 77/20.01.10г. по ч.т.д.№ 714/09г. на І т.о., постановени по реда на чл.290 ГПК. Обжалваното определение съответства на практика на ВКС, като се има в предвид и обстоятелството, че частният жалбоподател, от една страна, поддържа, че кредитът автоматично е превърнат в предсрочно изискуем, но клаузата на която се позовава не може категорично да се тълкува в този смисъл, а от друга – че е уведомил длъжниците, но същите се укриват и не са получили известията от банката. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд