Определение № 338 от 20.09.2019 г. на ВКС по гр. д. № 2017/2018 г.

Производство по чл. 66 и чл. 248 от ГПК. С постановеното по делото определение № 295/25.07.2019 г. съдът е прекратил производството по делото поради отказ на ищеца П. П. С. от предявения по делото иск по чл. 135 от ЗЗД и е осъдил същия да заплати на касаторите-ответници И. Е. Д. и Р. А. Ш.-П., направените от тях разноски по делото. В мотивите към определението си съдът е приел, че ищецът не е посочил и представил доказателства в подкрепа на твърденията си, отказът от иска му да е направен поради извършено в течение на касационното производство по делото от страна на жалбоподателката-ответница И. Д., погасяване на паричното ѝ задължение, станало повод за предявяването на иска по чл. 135 от ЗЗД, респ. – че е недоказана, сочената от ищеца хипотеза, двете ответници с поведението си да са станали повод за завеждане на делото по смисъла на чл. 78, ал. 2 от ГПК, както и че е налице хипотезата на чл. 78, ал. 4 от ГПК. С молба с вх. № 6988/05.08.2019 г. ищецът П. П. С. е поискал изменение на цитираното определение № 295/25.07.2019 г. в частта за разноските. Със същата молба ищецът е поискал и възстановяване на пропуснатия срок за представяне на горните доказателства. В отговорите си жалбоподателките-ответници излагат становища и съображения за неоснователност на молбата на ищеца. С молба с вх. № 7096/08.08.2019 г. касаторите-ответници И. Е. Д. и Р. А. Ш.-П. са поискали допълване на определение № 295/25.07.2019 г. в частта за разноските. В отговора си ищецът излага становище за неоснователност на молбата на жалбоподателките. Съдът намира, че молбите на страните са процесуално допустими. Същите са подадени в срока по чл. 248, ал. 1 от ГПК, а тази на ищеца и – в срока по чл. 64, ал. 3 от ГПК. Ищецът е представил списък на разноските още с отговора на касационните жалби; представил е с молбата си и писмените доказателства, по отношение на които иска възстановяването на пропуснатия срок. Тъй като искането на жалбоподателките-ответници е за допълване на определението в частта за разноските, представянето на списък на същите не е процесуална предпоставка за разглеждането на молбата им. Съгласно разпоредбата на чл. 66, ал. 1, изр. 2 от ГПК, молбата за възстановяване на пропуснат срок задължително се разглежда в открито съдебно заседание, като в случая произнасянето на съда по исканията на страните по чл. 248 от ГПК е обусловено произнасянето му относно възстановяването на срока, поради което молбите изцяло следва да се разгледат в открито съдебно заседание. Мотивиран от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение